Определение № 1962 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Корнер" ООД против определение № 516 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 104/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставено без уважение искането му за изменение на протоколно определение от 18.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е несправедлив и прекомерно висок предвид прекратяването на делото в първото съдебно заседание. Прави искане определението да бъде отменено и разноските да се присъдят на община Каварна в размер на 500 лева. Ответникът – главният архитект на община Каварна, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 104/ 2023 г. на Административен съд – Добрич е образувано по жалба на "Корнер" ООД против отказ на главния архитект на община Каварна с № АБ-30-46-/1/ от 24.01.2023 г. След първото по делото съдебно заседание с молба от 17.10.2023 г. управителят на дружеството оттегля жалбата. На това основание с протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 18.10.2023 г., жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати на община Каварна 1680 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Разноските са определени с оглед искането на ответната страна, направено в съдебно заседание и представените доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред тази съдебна инстанция. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от дружеството е направено искане за изменение на определението в частта за разноските, като същите бъдат намалени. Искането е разгледано от съда и с обжалваното в настоящото производство определение е отхвърлено по съображения, че разноските са правилно присъдени на ответника с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, а размерът е съобразен с представените доказателства за действително им заплащане, а също и с оглед липсата на направено възражение за тяхната прекомерност. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът за липса на основания за изменение на прекратителното определениие в частта за разноските. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК административният съд достига до правилно заключение, че ответникът има право на разноски за прекратеното по молба на жалбоподателя "Корнер" ООД съдебно производство. Разноските са присъдени с оглед своевременното искане на процесуалния представител на административния орган и представените доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева, с включен ДДС. При тези факти и при липсата на възражение от страна на оспорващото дружество за прекомерност на направените разходи за адвокат, правилно е преценено, че разноските са дължими в пълен размер и не следва да се редуцират. В тази връзка наведените доводи, свързани с минималния размер, предвиден за такъв вид дела по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и броя на проведените съдебни заседания не подлежат на обсъждане. Независимо от това от съда е извършена и тази преценка, като правилно е съобразена осъществената в хода на производството адвокатска защита от страна на процесуалния представител на ответника, фактическата и правна сложност на делото с оглед обема на събраните доказателства, както и приложението на разпоредбата на § 2а от ДР на цитираната наредба. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,