Определение № 11459 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. В., чрез процесуален представител против Определение № 31806 от 30.09.2025 г. по административно дело № 8797/2025 г. на Административен Съд София-град (АССГ), с което е било оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на чл.192, ал.3 ЗКН предварително изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки № 33-НН-443/24.07.2025г., издадено от инж. Г.Х. и П. Г. – главни инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. Частният жалбоподател излага твърдения, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Тазата на частния жалбоподател е, че причината за извършената от страна на работниците интервенция върху сградата, предмет на ПАМ било аварийното й укрепване, вследствие влошаване състоянието на сградата след ремонтните дейности на ул. Опълченска в гр. София. Според обясненията му по този начин е било предотвратено настъпването на вредни последици за живота и здравето на преминаващите и обитателите на сградата. Изразява становище, че връченото им Предписание с наложените в него ПАМ не могат да доведат до укрепването и безопасността на сградата. Обяснява, че от финансова гледна точка възложените им действия са икономически неизгодни, тъй като вече били възложили изработването на инвестиционни проекти за новото изграждане на сграда. Изразява мнение, че без назначаването и изслушването на СТЕ липсва възможност да бъде надлежно доказано, че предписанията на ответните длъжностни лица не биха довели до целения с тях резултат, като опасността за преминаващите и обитателите би останала. На следващо място се излага становище за недопустимост на оспореното Определение, поради допуснати от страна на съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неучастие в производството на заинтересовани лица – другите двама съсобственици. На трето място частният жалбоподател обяснява, че тримата съсобственици са предоставили за безвъзмездно ползване сградата на своя баща – пенсионер, за да извършва търговска дейност в партера, като я ползва за кафе-ресторант. Обосновават настъпването на значителни имуществени вреди за дружеството на родителя им, поради необходимостта, произтичаща от ПАМ заведението да остане затворено. Изложените от страна на първоинстанционния съд отхвърлителни мотиви са окачествени като необосновани, противоречащи на правната и житейска логика. Ответникът, чрез процесуален представител изразява становището си в писмен отговор, като обръща внимание на обстоятелството, че охранявания с наложените ПАМ обществен интерес е опазването на културното наследство. Оспорват се твърденията за предоставено безвъзмездно ползване на партерното помещение от страна на тримата братя-съсобственици в полза на техния баща. Уточнено е, че дейността се извършва от търговско дружество, собственост на бащата на жалбоподателя, като се обяснява, че след проверка в публичния регистър на заведенията за обществено хранене временното удостоверение на заведението е изтекло на 25.01.2023г. Оспорва се обстоятелството, че заведението е единствен източник на приходи, като се посочва второ търговско дружество на което баща им е собственик на капитала. Излага се аргумент за това, че наложените ПАМ са резултат от противоправната дейност на съсобствениците, която се наложило да бъде спряна, а от друга страна се обяснява, че търговската дейност е спряла вследствие на предприетите от тях строително-ремонтни дейности, а не заради наложените ПАМ. Представя информация за това, че другите двама съсобственика са оспорили с отделна жалба същото Предписание, като с Определние №28529/29.08.2025г. по адм.д. 9036/25г. на АССГ искането за спиране е било отхвърлено. Изказва се мнение, че липсват доказателства за това, извършеното „саниране“ да способства за запазване на целостта и доброто състояние на сградата. Навежда се довод, че по делото не е представено предписанието на инженер-конструктор, като напомня, че редът за реализиране на укрепителните дейности е уреден именно в ЗУТ и ЗКН, с цел правилното им и законосъобразно реализиране. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в срок от страна в производството, за която първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искане на Г. Г. В., за спиране на допуснатото по силата на чл.192, ал.3 ЗКН, предварително изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки № 33-НН-443/24.07.2025г., издадено от инж. Г. Х. и П. Г. – главни инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. С оспореното в същото производство Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“ с цел предотвратяване на бъдещи нарушения и отстраняване на вредни последици от констатирани нарушения по чл.200, ал.1 и чл.200а, ал.1 ЗКН на съсобствениците на процесната сграда с идентификатор 68134.302.238.1 са разпоредени поредица от фактически и правни действия, описани подробно в оспореното разпореждане, чиято цел е отстраняване на вредните последици от дейностите, посредством които е реализирана несъгласувана намеса върху обект на културното наследство и са нарушени автентичността и архитектурния облик на сградата. Съдът е приел, че по отношение на първата ПАМ – незабавно спиране на всички строително-ремонтни дейности по сградата, жалбоподателят не е заявил конкретни възражения. Що се отнася до останалите мерки, изразяващи се в предприемане на срочни действия по възлагане изготвянето на инвестиционен проект за възстановяване на автентичния вид на сградата, неговото съгласуване при спазване разпоредбите на ЗКН и възстановяването на сградата, на аргументът на жалбоподателите, че се касаело за бъдещи разходи, които се сочели като икономически нецелесъобразни, с оглед намерението им сградата да бъдела съборена и на нейно място да бъдела изградена нова, Съдът е приел, че тези разходи не могат да се приемат за вреда по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, тъй като по естеството си представлявали бъдеща инвестиция в собствения им имот, което обстоятелство не се оборвало от намеренията за събаряне на сградата, тъй като не били представени доказателства от страна на жалбоподателя да е било разрешено по установения ред, събаряне на съществуващата сграда и строеж на нова. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Не се спори от страните, че жалбоподателят по частната жалба е съсобственик на сграда, притежаваща статут на единична декларирана недвижима културна ценност и групова недвижима културна ценност. В приложимата специална норма на чл. 192, ал. 3 от ЗКН, е предвидено предварително изпълнение на принудителните административни мерки, освен ако съдът разпореди друго. Законодателят е преценил, че с оглед интензитета на регулираните обществени отношения, при налагане на принудителна административна мярка обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, предварителното им изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Нормата обуславя основателността на искането от възможността да бъде доказана настъпила или предстояща значителна или трудно поправима вреда. Смисълът вложен в нормата е, съдът да разполага с възможност да допусне спиране на нормативноустановеното предварително изпълнение, в случай, че установи, че незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да може да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. В практиката е установено становището, че това би се случило само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото в особеното искане за спиране не са представени убедителни твърдения и съответно доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за съсобствениците, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона съобразно гореизложените мотиви. Действително по преписката са представени доказателства, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на Разпореждането за налагане на ПАМ е свързано с разходи, т.е. засяга имуществения интерес на жалбоподателя, доколкото очевидно изисква от него влагане на определени финансови средства, но те са свързани с възстановяване състоянието на сградата отпреди собствените му противоправни действия, от които същият не е обосновано да може да черпи изгодни за себе си правни последици. Ако собственикът не бе засегнал противоправно културната ценност, не би имали разходи по възстановяване на предишното положение. Още по нелогични в този случай са вложените дотук парични средства за основен ремонт, констатиран от длъжностните лица, в случай че е вярно намерението за събарянето й, стига последното да е законосъобразно разбира се. В крайна сметка, така сочените бъдещи разходи за премахване резултатите от нерегламентираното въздействие върху сградата не могат да достигнат изискуемото ниво на съпоставимост, за да се приеме, че сочения частен финансов интерес е противопоставим на обществения интерес по опазване на културната ни памет. Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Държавата като евентуален длъжник по подобно задължение е достатъчно надеждна и няма опасност такова евентуално присъдено обезщетение да не бъде изплатено. За сметка на това нарушаването на облика, разрушаването на отделни елементи от паметник на културното наследство е достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения имуществен интерес на частно лице, особено когато то е допринесло за установеното увреждане. Тя следва и от прогласената в чл. 2 ЗКН цел. В този смисъл предварителното изпълнение е необходимо и подходящо, защото осигурява незабавно изпълнение на задълженията на собственика на сграда, представляваща културно наследство, да я подържа и опазва, съгласно чл. 71 ЗКН. Незабавното изпълнение не надхвърля преследваната от закона цел. Няма как тази цел да бъде постигната с други мерки. По изложените съображения, в жалбата не се обосновават предпоставките на хипотезите по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, а останалите основания за спиране на предварителното изпълнение, извън заявените и обсъдени от първоинстанционния съд в оспореното Определение, не могат да бъдат за пръв път излагани пред касационната инстанция. Те представляват сочени нови обстоятелства и следва да бъдат заявени съвместно с петитум за спиране на производството пред първоинстанционния съд на основание чл.166, ал.2, вр. ал.4 АПК, поради което съдът на дължи произнасяне по тях, като стоящи извън съдебния акт, предмет на настоящата проверка. Не представлява съществено процесуално нарушение неконституирането в частното производство на заинтересованите страни – другите двама съсобственици, доколкото заинтересовани страни могат да бъдат конституирани във всяка фаза на производството, като бъдат запознати с извършените до момента процесуални действия и съответно им бъде предоставена възможност да упражнят правата си. Доколкото правото по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК не е преклудирано, нови обстоятелства, свързани със спирането на предварителното изпълнение могат да бъдат излагани при всяко положение на делото до влизане на решението в сила. Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение