Определение № 631 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.06.2010г. по гр.д.№383 / 2010г., с което Окръжен съд Плевен е отхвърлил исковете на [фирма] срещу В. Г. с правно основание чл.207 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят [фирма] поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода по спора, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът В. Г. Б. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Въззивният съд, като е отменил решение от 11.03.2010г. по гр.д.№4376/2008г. на РС Плевен, е отхвърлил иск на [фирма] срещу В. Г., в качеството и на материалноотговорно лице на длъжност- “търговски представител-отдел козметика”, за сумата 25 549,81 лева, претендирана на основание чл.207 КТ и за сумата 803,63 лева на основание чл.86 ЗЗД. Същата е заемала тази дложност до 12.09.2008г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Съдът е приел, че инвентаризацията не е извършена по надлежния ред, тъй като комисията за инвентаризация е определена от счетоводител в нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за счетоводство, липсва декларация на материалноотговорното лице преди започване на инвентаризацията, инвентаризационните списъци и оборотни ведомости са неясни, поради което е счел, че работодател не е доказал липсата на стоково материалните ценности и е отхвърлил исковете му с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД като неоснователни. В изложението към касационната си жалба жалбоподателят - работодател поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, кой е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-за задължението на въззивният съд да направи нов доклад по делото, при несъгласие с дадените указания от първоинстанционния съд, с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 ГПК изискваща съдът да даде указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства и кои не се нуждаят от доказване при спор за отговорност за вреди, причинени от липси и при констатация направена макар и не съгласно правилата на Закона за счетоводството, за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, в съответствие с доказателствената стойност на документите. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че така формулиран процесуалноправния въпрос отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и съставлява основание за допускане на касационното обжалване в посочения аспект. Налага се тълкуване на сочената процесуална норма с оглед прилагането на същата при спор за отговорност за вреди, причинени от липси, с оглед и на преценката за доказателствената стойност на документите, с които е констатирана лисата. Предвид изложените съображения, съдът