Определение № 1045 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 62/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, приподписана от главен юрисконсулт М. Ф. срещу въззивно решение № 312/08.04.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 863/2008 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна И. М. М. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Апелативният съд, като е отменил решението на Софийски градски съд е осъдил НАП да заплати на И. М. М. 21 600 лв. – неизплатено възнаграждение, уговорено с публичния изпълнител в РД – София на АДВ за назначаването му за пазач на движими вещи. Поставеният от касатора въпрос /уточнен от съда/ е за съпоставка между чл. 240 ДОПК и чл. 250, ал. 1 ЗЗД и кой и на какво основание дължи възнаграждение на трето лице, назначено за пазач по чл. 195, ал. 2 Д. /отм./ от публичния държавен изпълнител. Правният проблем има отношение към крайния резултат по спора и разглеждането му е от значение за точното приложение на закона. Мотивиран от горното, съдът