Определение № 474 от 28.09.2011 г. на ВКС по д. № 470/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. срещу въззивното определение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по ч.гр.д. №76/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното като са оставени без уважение възраженията на касаторката - ответник по заведения от Н. И. иск по чл.49 от СК, за липса на компетентност на българския съд и за неподсъдност на делото на РС – Нови пазар по правилата на местната подсъдност, при направен отвод за това. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че значимият за спора процесуален въпрос: може ли да се счита, че упълномощаването на адвокат от живеещата в чужбина ответница е промяна на фактическо обстоятелство, обуславящо местната подсъдност по см. на чл.120 от ГПК, която не е основание за препращане на делото, е решен в противоречие с приложена практика на ВКС. В представеното опр. №127/9.03.10 г. по ч.гр.д. №16/10 г. на трето г.о., постановено по чл.274, ал.3 от ГПК, при тълкуване на нормата е прието, че се отнася за случаите, когато към подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона, но впоследсвие са настъпили нови обстоятелства, обуславящи подсъдността. Нормата е създадена срещу недобросъвестно поведение на ответника да бави и усложнява процеса чрез непрекъснати промени на седалището / респ. адреса си/ и др. обстоятелства, обуславящи подсъдността. Въззивният съд е приел, че при българското гражданство на ищеца и руското на ответницата, международно компетентен да разгледа спора е българският съд на осн. чл.4, ал.1,т.2 и чл.7 от КМБП. Те сочат, че българският съд е компетентен да се произнесе, ако един от съпрузите е български гражданин, както е в случая. Това тълкуване съответства на изложеното в практиката на ВКС – напр. опр.№293/11 г. по ч.гр.д. №198/11 г. на четвърто г.о., и не се оспорва от частния жалбоподател с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и по същество. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния за неоснователност на отвода за местна подсъдност, направен от пълномощника на ответницата – адв. С.. Към завеждане на иска ответницата е имала постоянен адрес в [населено място], общ. Нови пазар, който е такъв и за ищеца. Установено е, че не живее на постоянния адрес, а е в чужбина и към завеждане на иска на 30.07.10 г. няма пълномощник в РБ, поради което според въззивният съд на осн. чл.107, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК искът се предявява по постоянния адрес на ищеца. Упълномощаването на адв. В. С. – с адрес на дейност в [населено място], от ответницата да я представлява с пълномощно без дата, представено с молба на адвоката от 17.09.10 г., е промяна по чл.120 от ГПК, която не се отразява на подсъдността. Това разрешение при данните по делото не е в противоречие с приложената от касатора практика на ВКС, по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.