Определение № 11235 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2023 г.

Производството по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на непълнолетния Р. Йорданов, жив. в гр. София, действащ лично и със съгласието на майка си М. Ангюшева - Йорданова, приподписана от адвокат, срещу определение № 6715/07.08.2023 г. по адм.дело №6881/2023 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение от 01.06.2023 г. на Педагогическия съвет на [учебно заведение]. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба и допълнението към нея, че определението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от АССГ или изпращане на делото на друг надлежен административен орган на основание чл.130, ал.4 АПК. Ответникът по частна жалба - Педагогически съвет на [учебно заведение], в писмен отговор, чрез председателя си, иска оставяне на определението в сила. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение на Педагогическия съвет на [учебно заведение], с което не се подкрепя сключване на договор за следващата учебна година за обучение на Р. Йорданов, от настоящия [номер] клас, няма характер на индивидуален административен акт. Посочено е, че педагогическият съвет няма властнически правомощия, а решава основни педагогически въпроси съгласно чл.262, ал.1 във връзка с чл.263, ал.1 ЗПУО. Орган за управление и контрол в системата на училищното образование е директорът - чл.257, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Само издаваните от него заповеди подлежат на съдебна проверка за законосъобразност по реда на чл.259, ал.3 ЗПУО във връзка чл.205, ал.5 ЗПУО. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, няма издадена от директора на училището заповед по чл.199, ал.1, т.4 ЗПУО, с която да му е наложена санкция "преместване в друго училище". Липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт е основание за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 АПК. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АССГ мотиви. Към тях следва да се добави и че оспореното пред АССГ решение на Педагогическия съвет на [учебно заведение] няма характер на властническо волеизявление, а с него се изразява становище на специализиран орган, което би могло да бъде елемент от процедурата по издаване на властнически акт от директора на училището. В случая действително не е издаден индивидуален административен акт от директора, който да подлежи на оспорване по реда на АПК и в производството по оспорване на който да бъде проверена законосъобразността на отделните елементи от процедурата, включително и решението на Педагогическия съвет. Още в първоначалната жалба до АССГ е посочено, че родителите са предприели действия по преместване на ученика в друго училище, поради което твърдението в частната жалба, че решението на Педагогическия съвет е крайният акт, подлежащ на изпълнение от директора на ЧСУ на основание чл.82 и чл.83 от Правилника за дейността и устройството на [учебно заведение], София, район [район], за учебната 2022/2023 година, е неоснователно. В чл.82, ал.1, б."и" от същия правилник е предвидено, че директорът подписва документите за преместване на децата и учениците - тоест и Правилникът, също като ЗПУО предвижда завършване на фактическия състав с властническо волеизявление на директора, което би могло да се оспори по реда на АПК. Параграф 3 от ПЗР на Правилника предвижда възможност за издаване на заповеди от директора на училището. Въпросът доколко решението на педагогическия съвет обвързва директора и дали разпоредбите на Правилника не противоречат на ЗПУО би могъл да се обсъжда при оспорване на формирано едностранно волеизявление на директора за преместване на ученика, липсващо в настоящия случай, което би било индивидуален административен акт. В случая предвид преместването на ученика от родителите липсват и фактически действия на директора в изпълнение на решението на Педагогическия съвет, срещу които също има предвиден ред за защита по АПК. Предвид липсата на индивидуален административен акт и на административен орган - издател на акта, липсва и задължителна процедура по административно обжалване, която би била основание за изпращане на преписката на друг орган за произнасяне по реда на чл.130, ал.4 АПК. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение