Определение № 140 от 20.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 9/2013 г.

Производство по чл. 282, ал.4 ГПК. Постъпила е молба от Е. Б. М. лично и като наследник на М. С. М., чрез пълномощника адв. В.-Ц. за освобождаване на внесените от тях по сметката на ВКС общо 9 978 лв. на основание чл. 309 във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК като обезпечение за спиране на изпълнението на влязло в сила решение във връзка с подадена от тях молба за отмяна. Според молителката не са налице предпоставки за задържане на обезпечението, тъй като образуваното по искове на Е.-З. Ч. гр.д. № 34194/2013г. на СРС за заплащане на обезщетения за вреди от забавяне на изпълнението, е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на исковете, копия от които се представят с молбата. От страна на ответницата Е.-З. Д. Ч. е постъпил отговор чрез пълномощника адв. К., в който се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като пълно изпълнение на задълженията на молителката по образуваното изпълнително дело не е налице. Приложена е сметка за размер на дълга от ЧСИ И. М.-К. по изп.д. № 20168390400200. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. установи следното: С определение № 44 от 13.03.2013г. по настоящето дело е оставена без уважение молбата на Е. Б. М. и М. С. М. за връщане на внесеното от всяка от тях обезпечение в размер на 4 989лв., тъй като е констатирано, че ответницата Е.-З. Ч. е предявила на 14.08.2013г. пред Софийски районен съд иск против Е. М. и М. М. с посочено основание чл. 282, ал.4 ГПК и чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди от забавянето на изпълнението. Видно от представеното с настоящата молба решение на Софийски градски съд от 20.01.2017г. по гр.д. № 11464/2015г., влязло в сила на 03.03.2017г., е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.д. № 34194/2013г. за отхвърляне на исковете на Е.-З. Ч. против Е. Б. М., лично и като правоприемник на М. С. М., за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. При горните обстоятелства са налице предпоставките за връщане на внесеното обезпечение във връзка с молбата за отмяна, възлизащо общо на 9978лв. С определението от 13.03.2013г. връщането на обезпечението е отказано на основание чл. 282, ал.4 ГПК поради предявяването на иск за обезщетяване на вредите от забавянето на изпълнението. Понастоящем този иск е отхвърлен с влязло в сила решение и следователно липсва причина за задържане на обезпечението. Представената от ответницата сметка за размер на дълга от ЧСИ И. М.-К. по изп.д. № 20168390400200 не удостоверява пречка за освобождаване на обезпечението, доколкото не е ясно от какво произтичат посочените в справката вземания. Същевременно е несъмнено, че те не биха могли да са свързани с отхвърления иск за обезщетение за забавяне на изпълнението. Видно от справките от счетоводството на съда двете внесени суми: 4989лв., внесени на 11.03.2013г. от Г. Г. М., пълномощник на Е. Б. М. и 4989лв., внесени на 28.01.2013г. от М. С. М., са налице по сметка на съда. Двете суми следва да бъдат преведени по посочената от молителката банкова сметка с титуляр Е. Н. М.. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.