Определение № 5244 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Определение № 3014 от 21.03.2024г., постановено по адм. д. 1035/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение № 2524 от 07.03.2024 г. по същото дело и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изтъква, че не е налице хипотезата на чл.200 АПК вр. чл. 197 АПК, тъй като актът, с който е прекратено административното производство, в случая съставлява индивидуален административен акт. Подържа, че преценката за допустимостта на частната жалба на Комисията срещу определение № 2524 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 1035/2024г. по описа на Административния съд София – град може да бъде направена само от касационната инстанция. Поради това се иска отмяна на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, данните по делото, доводите на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима и редовна, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение на Административен съд София град е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение № 2524 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 1035/2024г. по описа на същия съд и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че административното производство е прекратено на основание чл. 27, ал.2, т.5 АПК. При формиране на крайния си извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК. Определението е правилно. Определение № 2524 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 1035/2024г. е постановено в производство по реда на чл. 197 и следващите АПК, като по жалбата на „Проб консулт“ ЕООД е отменено Решение Ж1124/22.12.2023г. на КЕВР. С последното, на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № E-11C-00-1027/11.10.2022 г., подадена от „Проб консулт“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД и преписката е изпратена на Комисията за разглеждане. Изложената фактическа обстановка налага извода, че обжалваният пред АССГ акт представлява отказ за произнасяне по същество на отправено до административния орган искане по смисъла на чл. 54, ал. 2 АПК и като такъв може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от същия кодекс. Производството пред АССГ се е развило именно по този ред, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл. 197 - 202 АПК. Поради това е приложим чл. 200, ал. 2 АПК. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство, няма качеството на страна по него, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по ТД № 10/2019, на което съдът изрично се е позовал. Неоснователни са доводите на Комисията, че преценката за допустимост по чл.215 АПК е възложена само на касационния съд. АССГ е извършил надлежна преценка съгласно чл. 213а, ал.2 вр. чл. 215, т.4 АПК, която е в неговите правомощия. По тези съображения, правилно АССГ е приел подадената до него частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратил, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение