Решение № 5787 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2021 г.

Решение № 5787 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на СЗОК срещу решение № 6918/3.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8873/2020 г. по описа на АССГ, с което е отменена писмена покана изх. № 29-02-173/20.11.2018 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "СБАЛ по хематологични заболявания" ЕАД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 29-02-173/20.11.2018 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които оспореният акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В случая се сочат нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. и 2018 г., както и на ЗЗО, поради което и редът за възстановяване на заплатената сума по чл. 76а ЗЗО е неприложим. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76б ЗЗО. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО /в редакцията от ДВ, бр. 48 от 2015 г. / изключва нарушенията на ЗЗО и НРД /в която категория попадат и спорните/ от обхвата на задължението за възстановяване на получени без правно основание суми. Правилото се отнася единствено за нарушенията извън очертаните две групи. Дори и да се приеме, че неточното позоваване на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО само по себе си не опорочава съществено акта, доколкото основание за възстановяването на получени без правно основание суми като резултат от нарушение на НРД е предвидено в чл. 76б ЗЗО, поканата отново е материално незаконосъобразна поради неизпълнението на фактическия състав на упражненото правомощие. Чл. 76б ЗЗО, ал. 2 във връзка с ал. 1, предпоставя издаването на писмена покана от влизането в сила на наказателно постановление и/ или заповед за налагане на санкция за извършеното нарушение на НРД. Данни за издаването и стабилизирането на санкционен акт в конкретния случай не са налице, нито са въведени подобни твърдения в обстоятелствената част на поканата. Следователно, не е реализирана материално-правната предпоставка, от която зависи пораждането и съществуването на правото на административния орган да разпореди възстановяване на платените суми за отчетената дейност по КП и АПр, както и възстановяване на суми за лекарствени продукти. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното съдебно решение е отменена писмена покана издадена от Директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Хипотезата на чл. 76а от ЗЗО /на която се е позовал издателя на поканата/ урежда възстановяване на сумите, получени без правно основание и несвързани с нарушение по ЗЗО/НРД. Хипотезата на чл. 76б от ЗЗО предвижда получените без правно основание суми вследствие на нарушение на закона НРД да се удържат, но писмената покана се издава след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция. В случая, правилно се сочи от съда, че са посочени нарушения именно на закона и НРД. Следователно реда за възстановяване на заплатената сума по чл. 76а от ЗЗО е неприложим. Приложим е чл. 76б от ЗЗО- издаване на НП/ заповед за налагане на санкция, влизането им в сила, след което покана за възстановяване на сумата получена без основание. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които ще следва да се присъдят съобразно доказателствата за тяхното извършване, а именно - 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от НЗПП.