Определение № 830 от 14.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 428/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] за отмяна на определение №122 от 18.05.2012г., постановено по т.дело № 657/2012г. на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение, с което е върната частната жалба на дружеството срещу определение №306/ 24.04.2012г. на ВКС. Жалбоподателят иска за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Поддържа становище, че определението на съда по чл.288 ГПК, с което съдът е приел, че не дължи произнасяне по изложението - допълнение на касационните основания по чл.284, ал.1, т.3 ГПК като депозирано след преклузивния срок по чл.283 ГПК, се явява преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, срещу което е насочена частната жалба, върната с обжалваното определение на състава на ВКС, ТК. Поддържа още, с определението по чл.288 ГПК съдът е изложил аргументи по допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е извършил преценка само от външна, формална страна според постановките на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване с частната жалба вх. № 4595/7.05.2012г. е определение на ВКС, ТК постановено по реда на чл.288 ГПК. С определение №306/24.04.2012г. състав на ВКС, ТК не е допуснал до касационно обжалване решение № 25 от 29.03.2011г. по т.дело № 48/2011г. на Бургаския апелативен съд. В мотивите на определението съдът е посочил, че се произнася само по депозираните в срока по чл.283 ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и по основанията в изложението, депозирано след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Съгласно чл. 296, т.3 ГПК, когато касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена, какъвто е случая, решението на въззивния съд влиза в сила. Определението на ВКС по чл.288 ГПК е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол и в този смисъл е съдебната практика на ВКС. Същото не е преграждащо, защото ВКС се произнася по допустимостта на касационното обжалване по правилата на чл.280 -288 ГПК и законът не предвижда изричното му обжалване. Поради естеството на правораздавателната дейност на ВКС на този предварителен етап на касационното обжалване, с определението по чл.288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуален или материален спор на страните по делото. Както е посочено в ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение - резултатите от нея предопределят по - нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение. С влизане в сила на определението по чл.288 ГПК е приключил инстанционния контрол на въззивното решение, поради което подадената срещу това определение частна жалба подлежи на връщане на основание чл.286, ал.1 ГПК. В обобщение на горното, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение