Определение № 1263 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 2264 от 12.07.2022 г., подадена от Р. И. Х., чрез адвокат С. Б. от АК - Г., срещу въззивно Решение № 84 от 12.05.2022 г. по в.гр.д.№ 409/2021 г. на Окръжен съд – Габрово.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответницата по касация М. С. Н. е подала отговор на жалбата чрез адвокат М. В. от САК. Счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Атакуваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, като с него е отменено Решение № 136 от 27.07.2020 г. по гр.д.№ 1169/2019 г. на Районен съд - Севлиево, вместо което е постановено ново, с което ответницата по иска с правно основание чл. 109 ЗС Р. И. Х. е осъдена да премахне неоснователно изградената от нея преградна стена между собствения й недвижим имот с идентификатор *** и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата М. С. Н., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], да премахне изградената бетонна плоча върху входа на мазето на ищцата М. Н., както и да ги възстанови в съществуващия преди преустройството вид, като извърши следните дейности: 1. Да възстанови премахнатия напречен носещ зид в магазина (съгласно приложената схема преди преустройството на сградата) или да укрепи подовата конструкция на втория етаж, така че да поеме натоварването от зидовете и покрива, по проект на правоспособен проектант-конструктор; 2. Да възстанови премахнатите две носещи колони на предната фасада на магазина, така че да се осигури конструктивната устойчивост на сградата по приложената схема по проект на правоспособен проектант-конструктор; 3. Да разкрие входа на мазата с размери 0,90/1,80 м. в пода на магазина за възстановяване на достъпа до мазата на собственика на втория етаж и да обезопаси с капак; 4. Да отвори подхода от входа на къщата към входа на мазата, като премахне изградената стена от итонг и се възстанови стената към магазина (съгласно приложената схема преди преустройството на сградата).

Въззивният съд e приел, че ищцата М. С. Н. е собственик на втори жилищен етаж от сградата, таван и 1/2 идеална част от маза, със самостоятелен вход от улицата за жилището и мазата и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, а ответницата Р. Х. е собственик на дюкян на първи етаж от същата сграда и 1/2 идеална част от мазата. Не е спорно, че към момента на придобиване на собствеността Р. Х. е в брак с Х. Х.. За установяване предишното състояние на сградата и извършените ремонтни работи пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, които подробно са обсъдени. Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно –техническа експертиза, от чието заключение се установява, че сградата е старо строителство, масивна, двуетажна със сутерен - мази. Строена е през първата половина на ХІХ-ти век по традиционен монолитен начин. Външните зидове на І-ви етаж са тухлени с дебелина на зида около 30 см. и същите имат носеща функция. Първоначално къщата е била с дървен гредоред, както на нивото под магазина, така и на ниво - таван. След огледа и замерванията на магазина, вещото лице заключава, че е отлята нова стоманобетонова плоча на ниво „под магазин“ (при реконструкция на магазина през 1994 г. - потвърден от собственика); премахнат е напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения, премахнати са носещи колони от предната фасада с цел да се оформи голяма витрина; затворен е съществуващ отвор на пода на магазина (подход към мазата) при повторен ремонт през 2018 г. Тези промени са извършени от собственика на магазина и засягат конструкцията на сградата. Отварянето на цялата фасадна стена за витрина нарушава подпирането на гредореда на нивото на етажа. При дървените носещи конструкции, каквото се явява етажното ниво, подпирането на гредите не може да надвишава 3,50 м., а в случая стъклената витрина е с по-голяма от тази дължина. Премахнатият тухлен зид в магазина има носеща функция и е част от конструкцията на сградата. Над него в жилищния етаж също има тухлен зид, който носи дървената покривна конструкция. За ремонта няма издадени строителни книжа. Според вещото лице Б., премахването на конструктивни елементи и отливането на стоманобетонова плоча над мазите касаят общи части на сградата.

Съобразно дадените указания в отменителното Решение № 60111 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 923/2021 г. на ВКС, І г.о., окръжният съд е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Хр. П., която е кредитирал като обоснована и компетентна. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, в снимковия материал от Гугъл и огледа на място, е дадено заключение относно вида и състоянието на сградата преди преустройството: За двата етажа е имало обща маза, която е изцяло вкопана и всеки от собствениците по нотариален акт притежава по 1/2 идеална част. Преди имота да стане съсобствен, подхода към мазата се е осъществявал през един отвор с размери 0,90/1,80 м. в пода, който се е затварял с капак от две крила. Оттам по стълба се е слизало в мазата. Мазата е била достъпна освен от дюкяна и през врата вляво от входа на къщата. Дюкянът е бил с дървена дограма и прозорци с остъклени дървени рамки, разделени с две колони с каменна основа и върху тях дървени греди, подпрени на желязна греда. Вляво от входната врата за жилището е имало каменна колона, голям остъклен прозорец с малко прозорче (гише) - там е било отделно помещение от сегашния магазин със стена между прозореца и магазина, друга витрина, врата на дюкяна (разположена симетрично под балконската врата на втория етаж) и колона вляво от нея. Съгласно заключението на вещото лице инж. Хр. П., от конструктивна гледна точка по предната фасада са премахнати колони, поемащи натоварването от гредите на подовата конструкция, с което се нарушава устойчивостта на сградата. Няма данни да е направено конструктивно обследване за устойчивостта на сградата от правоспособен проектант-конструктор с предписание за конструктивно укрепване. На първия етаж в магазина е съществувал напречен носещ тухлен зид разположен точно под зида между кухнята и коридора със стълбищната площадка на втория етаж.

В архива на Община Севлиево не са открити строителни книжа за извършването на основен ремонт на магазина от новия собственик през 1994 г. и 2018 г. Промените, възникнали от направения ремонт през 1994 г. и 2018 г., съгласно заключението са следните: Отлята е стоманобетонова плоча на пода на магазина - няма данни за конструктивен проект, по който да е изпълнена, премахнат е напречен носещ зид в магазина, разделящ го на две помещения, премахнати са носещи колони по предната фасада на магазина, подменена е дървената дограма на магазина със стъклена витрина по цялата фасада, затворен е входа на ниво „под - магазин“ със стоманобетонова плоча, осигурявал достъп на собственика на втория етаж до мазата, зазидан е отвора в стената с “итонг” от входа на къщата към входа за мазата. Стените на магазина са облицовани с гипсокартон, монтиран е окачен таван и стъклена витрина по цялата фасада. Според вещото лице, за възстановяване на сградата в състоянието й преди преустройството е необходимо да бъдат извършени следните действия, които са обозначени на схема към заключението: 1) Да се възстанови премахнатия напречен носещ зид в магазина /съгласно приложената схема преди преустройството на сградата/ или да се укрепи подовата конструкция на втория етаж, така че да поеме натоварването от зидовете и покрива, задължително по проект на правоспособен проектант конструктор; 2. Да се възстановят премахнатите носещи колони на предната фасада на магазина, така че да се осигури конструктивната устойчивост на сградата по приложената схема по проект на правоспособен проектант-конструктор; 3. Да се разкрие входа към мазата с размери 0,90/1,80 м в пода на магазина за възстановяване на достъпа до мазата на собственика на втория етаж и да се обезопаси с капак; 4. Да се отвори подхода от входа на къщата към входа за мазата, като се премахне изградената стена от итонг и се възстанови стената към магазина /съгласно приложената схема преди преустройството на сградата/. Вещото лице сочи, че дървената дограма на магазина изцяло е подменена със стъклена витрина. Не е необходимо да се премахва стъклената витрина, при условие, че се възстановят колоните зад нея и се направи подпиране отвътре. Точно как следва да бъде изпълнено това техническо решение ще следва да се произнесе проектант – конструктор при изготвяне на проект.

По искане на жалбоподателката, съдът е допуснал и допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвена от друго вещо лице – инж. Е. Ж.. Съгласно това заключение, за състоянието на сградата преди преустройството, вещото лице не може да даде отговор. При сегашния оглед на сградата констатациите са относно извършените строително ремонтни работи и състоянието на сградата към момента на огледа. В заключението е посочено също, че действия за възстановяване в предишния вид на сградата не могат да бъдат изброени от вещото лице. Ако се има предвид премахнатия гредоред над мазата и заменянето му със стоманобетонова плоча, според вещото лице, сега е невъзможно да се направи обратното. Освен това изпълнената стоманобетонова плоча не влошава конструктивната стабилност на сградата, тъй като тя стъпва на ограждащите каменни зидове на мазата и не тежи на други елементи от конструкцията на сградата, а напротив тя е укрепила сградата допълнително в сравнение с премахнатия гредоред. Премахнатото остъкляване на магазина и заменянето му с витрина, при положение, че не е оказало и няма да повлияе върху носещата способност на фасадния зид на втория етаж, там също има остъкляване - не е плътен носещ зид, доколкото паянтовия зид може да бъде носещ. При огледа не е установено, че има провисване или поддаване на този зид от втория етаж. Ако премахването на старото остъкляване /дограма/ на магазина е оказало влияние за стабилността на фасадната стена, /наличие на провисване/, това би се отразило и върху монтираната стъклена витрина и вход /биха се напукали или хлътнали/. Вещото лице сочи, че конструктивни изменения по конструкцията на сградата се наблюдават по покрива-износване на носещи елементи от покривната конструкция – столици, ребра и летви, водещи до провисване и хлътване на керемидите и по задната фасада на сградата, която не е измазана-леко отклонение от вертикалното положение на сградата, което в никакъв случай не може да бъде вследствие на изпълнението на стоманобетоновата плоча над мазата и премахване на старото остъкляване на магазина. Възможно е да бъде отворен вход към мазата от имота на ищцата, която тя да ползва, като се направи отвор за вход към мазата в пода на входното антре за жилищния етаж. Там сега е отлята стоманобетонова плоча, в която може да се направи отвор и да се укрепи плочата със стоманени профили. Достъпът до мазата ще бъде с подвижна метална стълба. Отворът може да се покрие с метален капак. В съдебно заседание, проведено на 12.04.2022 г., инж. Ж. обяснява, че премахването на фасадата на магазина и монтирането на витрина, не оказва никакво влияние върху конструкцията. Твърди също, че не е установила премахване на носещ зид. В мазата имало един преграден зид, който бил частично доиззиждан, но той не играел никаква роля. Изразява различно мнение, от това на вещото лице Х. по отношение на премахнати три колонки, където е монтирана витрината, както и че е премахнат носещ зид, посочен от инж. П.. Според инж. Ж., тъй като сградата е паянтова, носещи са дървените елементи, а тухленият зид е пълнеж.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответницата срещу допустимостта на производството - че съпругът й в производството е задължителен необходим другар, който е следвало да бъде конституиран, тъй като имотът е придобит в режим на СИО. При предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност съпрузите са необходими, но не и задължителни другари, тъй като неучаствалият в производството съпруг има възможност да защити правата си по реда на чл. 304 ГПК.

Прието е, че за да се уважи иск с правно основание. чл. 109 ЗС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за упражняване правото на собственост от ищеца в пълен обем. Прието е, че предприемането на действия по преустройство и ремонт в процесния имот от страна на ответницата - отливане на стоманобетонова плоча на ниво „под магазин“ и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения, с цел поставяне на голяма витрина, засягат конструкцията на сградата и за тях се изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от Община Севлиево конструктивни проекти. При отсъствието на строителни книжа, действията на ответницата са неоснователни. С отливането на плочата е ограничен достъпа на ищцата до избеното й помещение, в който смисъл са показанията на св. Л. и приетото от вещите лица, а премахнатият тухлен зид в магазина, с оглед обстоятелството, че къщата е гредоред, има носеща функция и също е част от конструкцията на сградата, независимо че се намира в имота на жалбоподателката. Тези промени засягат основната конструкция на сградата и отварянето на цялата фасадна стена за витрина нарушава подпирането на гредореда на ниво етаж, поради което с извършените ремонтни работи се създават пречки на другия собственик по-големи от обикновените, тъй като създават конструктивна опасност за сградата, както и за упражняване правото на собственост на М. Н. върху втория етаж. Прието е, че с оглед събраните по делото доказателства (показания на свидетели и съдебни експертизи, преценени в тяхната съвкупност) е установено извършването от страна на ответницата на неоснователни действия, създаващи пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем и извън пределите на позволеното - предприетите от ответницата действия по преустройство и ремонт на сградата - отливане на стоманобетонова плоча на ниво „под магазин“ и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения с цел поставяне на голяма витрина- засягат конструкцията на сградата, създават конструктивна опасност, с което застрашават възможността предявилото иска лице да упражнява пълноценно правото си на собственост върху своя етаж. Обстоятелството, че достъпът на М. Н. до избеното помещение е ограничен с факта на отливане на плоча от ответницата също е установен по делото. За да достигне до тези изводи въззивния съд е кредитирал заключението, изготвено от в. л. Хр. П. и това, прието от първоинстанционния съд. Изложените в него обстоятелства и дадените отговори на поставените задачи, изцяло съответстват на изводите, направени от вещото лице С. Б., изготвила приетата от първоинстанционния съд СТЕ, които са в противоречие със заключението на в.л. инж. Ж.. Първите две заключения са обосновани, подробно мотивирани. Изготвени са на база задълбочени проучвания на доказателствата по делото, снимки от общодостъпни източници, извършен подробен и обстоен оглед на процесния имот. В заключението си, инж. Ж. основно набляга на състоянието на втория етаж от сградата и покривната конструкция. Не може да даде заключение за състоянието на сградата, преди преустройството, както и какви действия следва да се извършат за възстановяване на сградата в предишния й вид. Дава вариант за отваряне на вход към мазата на ищцата, който тя да ползва, който не е предмет на спора. Въззивният съд не е възприел изводите на инж. Ж., че премахването на остъкляването на магазина и заменянето му с витрина не оказва влияние върху носещата способност на фасадния зид на втория етаж, тъй като не е плътен носещ зид. Тези изводи са в противоречие със заключенията на другите две вещи лица, които независимо едно от друго и в различен период от време са изготвили заключенията си.

Прието е, че съгласно указанията, дадени в отменителното решение, в диспозитива на решението следва да бъдат посочени точно всички действия, които ответницата следва да извърши за преодоляване на установеното по делото негативно въздействие върху имота на ищцата, както и състоянието, в което сградата следва да бъде възстановена, което не е направено в диспозитива на решението, постановено от първоинстанционния съд. Прието е, че съобразно указанията на ВКС, обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ответницата да бъде осъдена да премахне неоснователно изграденото от нея и да възстанови имота в предишното му състояние, като са описани необходимите в тази връзка действия.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което уважава предявения иск на ищеца, въпреки че в съдебния акт не е обсъдил всички доказателства – Писмо изх.№ ДД-4-Б-03.67 от 16.02.2022 г. и Констативен протокол към него, допълнително заключение, изготвено от инж. Е. Ж.;

2. Допустимо ли е въззивният съд да се позове на заключение на СТЕ, в което вещото лице посочва, че за отговор на част от задачите на експертизата са необходими специални знания на вещо лице проектант конструктор (протокол № 71 от 01.04.2022 г. от съдебно заседание и страница 4 от заключение на вещо лице инж. Хр. П.);

3. Следва ли съдът да установи какво е конкретното нарушение на правото на собственост на ищцата (в кв.м.) при иск по чл. 109 ЗС;

4. Допустимо ли е да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС в случай, че се нарушава правото на ползване на имота на трето лице – различно от собственика;

5. Възпрепятстването на трето лице да ползва имота на собственика основание ли е да се приеме, че това възпрепятства и ползването на имота от собственика;

6. Допустимо ли е да бъде задължен собственик на имот в режим на етажна собственост да осигури право на преминаване през своя собствен имот на трето лице, собственик на друг имот в сграда етажна собственост, за достъп до общо помещение, без да е учреден сервитут и при наличие на възможност, която не нарушава границите на двата имота.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 644/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 220 от 07.10.2013 г. по гр.д.№ 1428/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 165 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 4719/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 3960/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 750 от 04.11.2010 г., Решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 579/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 88 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 1062/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 387 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 3956/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 115 от 30.04.2013 г. по търг.д.№ 805/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 291 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 629/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, І г.о.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1 и 2, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и начина, по който е длъжен да процедира при разнопосочни заключения на вещи лица и необходимостта от излагане на мотиви по какви съображения се възприема едното, а не се кредитира другото заключение. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС (Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.), според която заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът, на основание чл. 202 ГПК, е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В този смисъл е и Решение № 267 от 04.03.2014 г., на което се позовава касатора.

В конкретния случай, в съответствие с постоянната практика на ВКС, въззивната инстанция е обсъдила заключението на експертизата, изготвено от вещото лице Е. Ж., заедно с останалите събрани по делото доказателства, и се е аргументирала защо не го кредитира, а кредитира заключението на вещото лице Хр. П., прието във въззивното производство, и заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза. Правилността на преценката на фактическия и доказателствен материал е относима към правилността на постановения съдебен акт, не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда и с произнасянето му по възраженията и доводите на страните не е основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се подчертае също, че новият състав на въззивния съд е съобразил своята обвързаност по силата на чл. 294, ал. 1 ГПК от дадените от ВКС, І г.о. в отменителното решение указания по прилагането и тълкуването на закона, като действията му по разглеждане на спора са се концентрирали върху отстраняване на незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на предходното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси от изложението. Обжалваното въззивно решение не противоречи на практиката на ВКС, вкл. служебно известната такава на настоящия състав (Решение № 15 от 31.03.2022 г. по търг.д.№ 406/2021 г. на ВКС, І т.о., Решение № 164 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1238/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 80 от 08.05.2012 г. по гр.д.№ 1315/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 48 от 09.03.2021 г. по гр.д.№ 2142/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 198 от 11.04.2017 г. по търг.д.№ 126/2015 г. на ВКС, І т.о.), в която е прието, че с разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия (на съда и на страните), посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с чл. 294, ал. 1, пр. 2 ГПК означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото (освен при хипотези на оттегляне на иска, отказ от иска, признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др.). В Решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр.д.№ 7034/2013 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. В същия смисъл е и практиката на ВКС, на която се позовава касатора.

В отменителното решение на ВКС са споделени изводите при първото разглеждане на спора от въззивния съд, че по делото е установено извършването от страна на ответника на неоснователни действия, създаващи пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем и извън пределите на позволеното – предприетите от ответника действия по преустройство и ремонт на сградата (отливане на стоманобетонова плоча на ниво „под магазин“ и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения с цел поставяне на голяма витрина) засягат конструкцията на сградата, създават конструктивна опасност, с което застрашават възможността предявилото иска лице да упражнява пълноценно занапред правото си на собственост върху жилищния етаж. Обстоятелството, че достъпът на ищцата до избеното помещение е ограничен с факта на отливане на плоча от ответницата също е приет за установен по категоричен начин по делото. По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания в диспозитива на решението да бъдат посочени точно всички действия, които ответницата следва да извърши за преодоляване на установеното по делото негативно въздействие върху имота на ищцата, както и състоянието, в което сградата следва да бъде възстановена, като за целта по преценка на въззивния съд бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за вида и състоянието на сградата преди преустройството, както и за всички действия, които е необходимо да бъдат извършени за възстановяване на сградата в това състояние, при необходимост обозначени на скица или схема към заключението.

В случая е видно, от извършените при новото разглеждане на делото процесуални действия, че въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС да изясни обстоятелствата, посочени в отменителното решение, като за целта е назначил съдебно-техническа експертиза. Преценката за начина, по който следва да бъде отстранено нарушението, е обусловена от състоянието на имота отпреди нарушението, което е определило съдържанието на дължимото от ответницата поведение при уважаване на предявения срещу нея негаторен иск, и е базирана на становищата на вещото лице Х. П., изразено в заключението на съдебно-техническата експертиза, приета във въззивното производство. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по въпроси №№ 3, 4, 5 и 6 от изложението.

Служебната проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не показва да е налице вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.

С оглед изхода по настоящото дело, касаторката дължи разноски във връзка със защитата на ответницата по касация в производството пред ВКС, които възлизат на сумата 2 200 лв., представляваща платено по банков път адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия