Определение № 10770 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по „касационната жалба“, имаща характер на частна жалба, подадена от В. П. Х., чрез процесуалния й представител, против определение № 1686 от 27.05.2024 г. постановено по адм. дело № 526/2024 г. на Административен съд – Благоевград. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Х. с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Сандански не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК на В. П. Х. срещу община Сандански за бездействие на административен орган по задължение, произтичащо от нормативен акт. Твърди се, че не са предприети действия от административния орган да приведе в изпълнение влязла в законна сила заповед № УТИ-8/25.01.2022 г. за премахване на незаконен строеж в ПИ с идентификатор 65334.300.1827 по КККР на гр. Сандански, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивна сграда, изградена в УПИ ХХ, кв. 95 по плана на гр. Сандански, ПИ с идентификатор 65334.300.1827 по КККР на гр. Сандански, долепена до сграда с идентификатор 65334.300.1827.1 по КККР на гр. Сандански“. За да остави без разглеждане исковата молба, съдът е приел, че в случая е налице влязла в сила заповед № УТИ-8/25.01.2022 г. на кмета на община Сандански за премахване на незаконен строеж, за която лицето твърди, че общината бездейства, като не премахва незаконния строеж. Предмет на правна защита в производствата по чл. 256 от АПК са задълженията на административния орган за фактически действия, за които органът е задължен пряко от закона. По този ред не са предмет на защита задълженията, произтичащи от административен акт, съдебно решение или споразумение, а тяхната защита е тази срещу отказ за принудително изпълнение - чл. 294 и следващите АПК. Определението е правилно. Административният съд законосъобразно приема, че подадената искова молба е недопустима. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. В случая цитираните норми са неприложими. Защита срещу незаконни действия и бездействия на органите по изпълнението в изпълнителното производство се осъществява по реда на чл. 294 и сл. АПК. Разпоредбите са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. Обосновано е прието от съда, че в случая е налице влязла в сила заповед № УТИ-8/25.01.2022 г. на кмета на община Сандански за премахване на незаконен строеж с правно основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за тяхното премахване, за която лицето твърди, че общината бездейства като не премахва незаконния строеж. В случая защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима. Изпълнителното производство при наличие на изпълнително основание, каквото е влезлият в сила административен акт за премахване на сочения незаконен строеж, започва служебно или по инициатива на лицата, изброени в чл. 276, ал. 2 АПК, които могат да искат извършване на съответни действия от органа по изпълнението. Според чл. 295 във връзка с чл. 294 АПК право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Разпоредбите на чл. 294 и следващите АПК са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение