Определение № 2894 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. А. против определение № 50020 от 1.6.2023 г. по ч. гр. д. № 4347 по описа за 2021 г. на IV ГО на ВКС, с което е оставена без уважение молбата и за предоставяне на правна помощ за подадена частна жалба срещу определение № 71 от 23.02.2022 г. по същото дело. Жалбоподателката моли определението да бъде отменено и да бъде постановено друго за предоставяне на поисканата правна помощ. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу определение, с което се отказва правна помощ, подлежащо на обжалване съгласно чл.95, ал.5 от ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Л. Н. А. е подала жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изпълнително дело № 58 по описа за 2018 г. на ЧСИ И. Ц., която е била оставена без разглеждане с определение № 279 от 16.03.2021 г. по в. гр. д. № 91 по описа за 2021 г. на Великотърновския окръжен съд. Едва след това, когато е образувано въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд по частна жалба на Л. Н. А. срещу първоинстанционното определение, В. Й. А. се е опитала да се включи в делото, подавайки също частна жалба. Тази частна жалба е била оставена без разглеждане от Великотърновския апелативен съд, тъй като В. Й. А. не е била страна в първоинстанционното производство и няма право на жалба. В тази част определението на Великотърновския апелативен съд е потвърдено с определение № 71 от 23.02.2022 г. по гр. д. № 4347 по описа за 2021 г. на IV ГО на ВКС, което е окончателно. В друга част обаче определението на ВКС подлежи на обжалване от В. А., тъй като тя е обжалвала пред ВКС и определението на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определението на Великотърновския окръжен съд за прекратяване на производството по отношение на жалбата на Л. Н. А. и в тази част жалбата и е оставена от ВКС без разглеждане. Тя е подала частна жалба вх. № 2172 от 10.03.2022 г. срещу тази обжалваема част и с молба вх.№501581 от 16.03.2023 г. е поискала да и бъде предоставена правна помощ. С обжалваното пред настоящия състав определение правна помощ и е отказана. Основният аргумент за отказа е, че частната жалба вече е подадена и другият състав на ВКС, който ще я разгледа, дължи пълна проверка за законосъобразност при условията на чл.274, ал.2 от ГПК, поради което предоставянето на правна помощ не е оправдано по смисъла на чл.24 от ЗПП. Този решаващ извод е законосъобразен. Съдебният състав на ВКС, който ще се произнесе по вече подадената частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК няма да е обвързан от наведените с нея оплаквания, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на определението – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла/в този смисъл-определение № 60299 от 19.11.2021 г.по ч. гр. д. № 3727/2021 г. на IV ГО на ВКС/. Следва да се добави още, че частната жалба е и очевидно неоснователна, което също е основание за отказ от предоставяне на правна помощ за тази частна жалба съгласно чл.24, т.2 от ЗПП. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение