Определение № 526 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 14.07.2011г. по гр.д.№279/2011г. на Окръжен съд София, с което е върната частната касационна жалба на Д. С. срещу определение от 03.06.2011г. по същото гражданско дело. Жалбоподателят – Д. С. К. моли да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 28.12009г. РС Елин Пелин е върнал исковата молба на Д. С. на основание чл.129, ал.3 ГПРК и с определение от 03.06.2011г. по гр.д.№279/2011г. ОС София е потвърдил същото. С разпореждане от 17.06.2011г.г. ОС София е оставил без движение частната жалба на Д. С. с указание в седмичен срок жалбоподателят да внесе 15 лева държавна такса. Същото му е съобщено на 01.07.2011г. С обжалваното разпореждане на основание чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната жалба е върната, тъй като не са отстранени нередовностите й въпреки дадената на жалбоподателя възможност за това. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съобразно разпоредбата на чл 275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната касационна жалба се връща, когато не бъдат отстранени в срок нередовностите й. Такава нередовност е и невнасянето на дължимата се държавна такса. Жалбоподателят не е отстранил нередовността на жалбата си в дадения му от съда срок, поради което същата правилно е била върната с обжалваното разпореждане. Предвид изложените съображения, съдът