Определение № 907 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. В., С. Г. Й., В. Г. В., С. Д. К., К. М. Г., Р. М. К., Г. М. К., Г. Г. Б. против решение № 113 от 02.12.2009г.по гр.д.№ 582/1997г.на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 197 от 25.08.1997г. по гр.д.№ 428/1995г. на С. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите за признаване за установено по отношение на [община], че те като наследници на Г. К. Копелиев са собственици на имот с площ 1000 кв.м., включени в парцел ІХ от кв. 127 по плана на[населено място] от 1990г., идентични с имот 262, парцел ІІІ от кв. 69 по плана на същото село от 1948г. За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Г. К. Копелиев, който с н.а. от 07.11.1929г. е купил водна мелница с двор от 2000 кв.м. По плана от 1948г. имота е заснет с пл. № 262 и отредения за него парцел ІІІ е с площ 1050 кв.м., защото се придава част за улици и съседни парцели. По плана от 1967г. имота е записан на друго лице, но без документ за собственост, а по плана от 1990г. имота попада в парцел ІХ, отреден за озеленяване с площ 3300 от кв. 127. От бившия имот 262 в парцел ІХ попадат 862 кв.м., но в северозападната част в тях попада казан за ракия. Около 1957г. наследодателят на ищците е напуснал имота, мелницата е съборена, а върху терена Р. “Н.” е изградила казан за ракия, на който кооперацията е призната за собственик. За дворното место в хода на процеса на 06.04.2006г. общината е съставила акт за общинска собственост на основание чл. 2, ал.1 т.1 от ЗОС. Имота не е отчуждаван. При тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че имота е завзет без основание и е отчужден не по установения законов ред, без да посочи кое от двете самостоятелни основания по чл. 2, ал.2 от З. има предвид. Искът е отхвърлен поради това, че имота не съществува във вида, в който е отнет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът не е квалифицирал точно основанието, на което приема, че е одържавен имота и порадитова, че е приел, че щом не е заснет имота като самостоятелен по сега действащия план, той не съществува във вида, в който е отнет. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани много въпроси, но касаещи преценката на касационната инстанция за правилността на решението. Като такъв по чл. 280, ал.1 от ГПК може да се приеме само въпроса коя от хипотезите на чл. 2, ал.2 от З. е налице, когато за отнетия имот изобщо не е провеждана отчуждителна процедура и налице ли е основание за реституция по З., когато имота не е заснет като самостоятелен, а е включен в по-голям парцел, но от свободната останала площ от него може да се образува самостоятелен парцел. По тези два въпроса, касаторите твърдят, че въззивният съд е дал разрешение, което противоречи на задължителната практика на ВКС, - ТР № 1/1995г., т.2 и ТР № 6/2006г. на ОСГК т.3 Ответникът по касация [община] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол без да излага аргументи в тази насока. Оспорва касационната жалба и по същество Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси са относими към предмета на иска, а разрешението им пряко определя изхода от спора. Даденото от съда разрешение, преценено с данните по делото е в противоречие с разрешенията, дадени в задължителната практика на ВКС – ТР № 1/1995г. и ТР № 6/2006г., поради което следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение