Решение № 13544 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2018 г.

Решение № 13544 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Уинд Енерджи Каварна" ЕООД – [населено място] срещу решение № 115/22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 506/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 26/22.07.2016 г., издаден от главен специалист, орган по приходите, потвърден с решение № РД-01-4758/08.09.2016 г. на Кмета на Община Каварна, с който е отказано на основание възстановяване на платена местна такса за издаване на разрешение за строеж в размер на 70 000 лв. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на решението са поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът недопустимо и извън закона е кредитирал "показанията" на заинтересованата страна Община Каварна, съответния началник на отдел е отговорил, че уведомяването на заинтересованите лица за дължимите от тях такси за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж устно при подаване на искане на основание чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Позовава се на свидетелските показания на главния архитект на Община Каварна, който е заявил, че липсва проект по част "Пожарна безопасност", изискуем по ЗУТ от 01.07.2010 г., както и че проектът по част конструктивна не бил съобразен с действащите към момента нормативи. Касаторът изразява несъгласие с приетото, че проектът за ветропарка бил, общ както посоченият свидетел обяснил пред съда, че е водил телефонен разговор с инвеститора за пропуските, като първият бил таксата. В тази връзка в касационната жалба се изразява несъгласие за начина, по който се съобщава отказът и/или нередовностите по заявената услуга съгласно разпоредбите на ЗУТ. Според касатора решението на съда почива изцяло на догадки, на неустановени по безспорен начин факти и твърдения, което е недопустимо и това прави решението незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Каварна чрез процесуалния си представител адв. В. В. в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение, тъй като внесената местна такса е платена на законово основание и за извършване на определена административна услуга. Претендира се присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение, дължимо за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Уинд Енерджи Каварна" ЕООД срещу оспорения АПВ № 26/22.07.2016 г., издаден от главен специалист, орган по приходите, потвърден с решение № РД-01-4758/08.09.2016 г- на Кмета на Община Каварна, с който е отказано на основание чл. 128 от ДОПК възстановяване на платена местна такса за издаване на разрешение за строеж в размер на 70 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен. За да направи този извод съдът е приел, че местните такси като публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 3 ДОПК се възстановяват по реда на чл. 129 от ДОПК по аргумент на чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 - ал. 5 ЗМДТ, като заплащането на такса за техническа услуга не е обвързано с положителен резултат. Неиздаването на исканото разрешение за строеж според съда се дължи на пропуски на инвеститора "Уинд Енереджи Каварна" ЕООД и на неплатена пълна такса, предвид че спорните 70 000 лв. представляват част от дължимата такса за издаването на разрешението за строеж на ветропарк на 20 ветрогенератори, като общата дължима сума за такса общо за всички ветрогенератори е 600 000 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори по делото, че "Уинд Енерджи Каварна" ЕООД е внесъл частично такса от 70 000 лв., предмет на искането по чл. 129 ДОПК за възстановяване по повод издаване на разрешение за строеж. Първоинстанционният съд подробно е описал в решението си фактите по делото и от тях се установява, че инвестиционното намерение на жалбоподателя е било изграждане на ветроенергиен парк от 52 МW в землището на [населено място], Община Каварна. Съгласно чл. 94, т. 7, предл. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Каварна (Наредбата) таксата, която се събира за изграждането на ветрогенератори е 2% от строителната стойност на обекта, но не по-малко от 30 000 лв. за генератор. В чл. 95, ал. 1 от Наредбата, на която първостепенния съд правилно се е позовал, срокът за извършване на услугата – издаване на технически услуги е 14 дни. В процесния случай неиздаването на разрешението е по причина на жалбоподателя – инвеститор с инвестиционно намерение да построи ветроенергиен парк. Спорът между жалбоподателя и общинската администрация за пропуски и неполучаване на известия за липсващи документи по преписката, не могат да доведат до основателност на искането за възстановяването на внесената частична такса за разрешението. Възстановяването е допустимо съгласно чл. 128 от ДОПК, при условие, че се докаже, че сумите са внесени без основание или, че са недължими. Наистина заплащането на такса е свързано с престиране на услуга, но в процесния случай таксата от 70 000 лв. е платена на законно основание и тя не е обвързана с резултата – издаване или не на разрешение за строеж, а е условие за започване на производството по издаване на такова разрешение, след съответния преглед на необходимата документация. Заплатената от жалбоподателя такса е частична и не е надвнесена, а е част от общо дължимата такса от 600 000 лв. Но дори жалбоподателят да беше внесъл пълния размер на дължимата такса по чл. 107, т. 8 ЗМДТ, това не задължава администрацията да издаде разрешението за строеж, ако не са налице основанията за това. В разпоредбата на чл. 107, т. 8 във връзка с чл. 8 ЗМДТ за размера на таксата за техническа услуга се препраща към съответната общинска наредба. В чл. 94, т. 7, предл. 2, от Наредбата на Община Каварна, на който правилно съдът се е позовал е прието, че за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за ветрогенератори се събира такса от 2% от строителната стойност на обекта, но не по-малко от 30 000 лв. за генератор. Следователно, обоснована е преценката на съда, че внесената част от спорната такса е дължима на законно основание, поради което не е налице хипотеза на недължимо платена такса или без правно основание по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Законодателят не е обвързал заплащането на местна такса с крайния резултат, поради което тя се внася при подаване на искането за съответната техническа услуга и не подлежи на възстановяване в случай, че тази услуга не бъде предоставена от органа на общинската администрация, както е в настоящия казус. Относно непълнотата на преписката и начинът на уведомяване на жалбоподателя като инвеститор на проекта за ветроенергиен парк, те не са свързани с освобождаване от дължимата такса, респ. на частично платената от общия размер дължима местна такса за техническа услуга. От свидетелските показания на главния архитект на Община Каварна е установено, че инвеститорът (жалбоподателят) е бил уведомен по телефона за нередовностите в инвестиционния му проект, а също и за дължимата такса. Правилно в тази връзка съдът е приел, че дали наистина такъв разговор е проведен, не може да се установи категорично, но може да се приеме, че е бил налице такъв, след като при подаване на искането не е бил представен документ за платена държавна такса, а частичното и плащане е осъществено в по-късен момент. Позоваването на касационния жалбоподател на разпоредбата на чл. 146 ЗУТ е неправилно, тъй като тя касае само отказа да се одобри инвестиционен проект, а не е свързана с дължимата държавна такса по повод искане за разрешение за строеж, в случая на 20 генератори за ветроенергиен парк. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. В. В., на Община – Каварна следва да се заплатят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение