Решение № 3095 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2017 г.
ВАСIV отделение14.03.2017reporting judge т Нина Докторова
Ruling
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на КП "О. ДОСТ" срещу решение № 4430-НС от 8.03.2017 г. на Централната избирателна комисия в частите, в които е установено, че Л. А. М. и О. А. И. са нарушили забраната по чл. 183, ал. 4 ИК и председателят на Централната избирателна комисия е оправомощен да им състави актове за установеното нарушение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части. ОТХВЪРЛЯ жалбата на КП "О. ДОСТ" срещу решение № 4430-НС от 8.03.2017 г. на Централната избирателна комисия в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Grounds
Решение № 3095 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 ИК във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на КП "О. ДОСТ", подадена чрез Г. Г. - пълномощник на представляващите коалицията Л. А. М. и О. А. И., срещу решение № 4430-НС от 8.03.2017 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С обжалваното решение е постановено спиране излъчването във всички доставчици на медийни услуги (в това число и интернет такива) и разпространението на видеоматериала - клип на КП "О. ДОСТ", излъчен на 6.03.2017 г. в 8:05 часа в програмата на БНТ 1, на доставчика на медийни услуги Българска национална телевизия. Със същото решение е установено нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на представляващите коалицията и е оправомощен председателя на ЦИК да състави актове за установено нарушение от страна на Л. М. и О. И.. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е постановено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения относно това, че в решението не е обосновано нарушение на добрите нрави, защото не е посочено в какво то се изразява според съдържанието на видеоклипа, който съдържа агитационен материал. На следващо място се твърди, че решението в частта му за спиране излъчването на клипа било взето от некомпетентен орган. По изложените съображения се моли, съдът да отмените обжалваното решение. Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител М. Б., според решение № 9 от 23.03.2014 г. на ЦИК, взема становище за частична недопустимост на жалбата. Счита, че частта от жалбата, с която е установено нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК е недопустима, поради това, че установяване на нарушението по чл. 496 във връзка с чл. 498 ИК е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване, а не този по реда на ИК. Процесуалният представител на ЦИК счита жалбата за неоснователна в останалата й част от решението, по съображенията, които излага. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата в частта, в която е установено нарушение на забраната по чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Л. А. М. и О. А. И. и в частта, в която председателят на ЦИК е оправомощен да състави актове за установеното нарушение от страна на посочените лица, за процесуално недопустима. Решението на ЦИК в тези части е издадено на основание чл. 480, ал. 2 във връзка с чл. 496 ИК и чл. 42 ЗАНН и представлява част от процедурата по налагане на административно наказание на лицата, допуснали нарушение в хода на изборния процес. Х. и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение, съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание. По отношение на това разпоредително действие - установяване на административно нарушение, чл. 498 ИК изрично препраща към разпоредбите на ЗАНН. По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайния акт - евентуално издаденото наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение се налага административно наказание. Поради това жалбата срещу втория, третия и четвърти диспозитив от решението на ЦИК е процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на нея в тези части да се прекрати. Жалбата е процесуално допустима в частта на решението на ЦИК, с което е постановено спиране излъчването на видеоматериала - клип на КП "О. ДОСТ". В тази част производството пред ЦИК е започнало по сигнал, подаден от председателя на СЕМ до председателя на ЦИК, получен в ЦИК с вх. № НС-20-46 от 7.03.2017 г. В сигнала се твърди, че във връзка с осъществен мониторинг върху дейността на доставчиците на медийни услуги, е изпратен един брой на електронен носител със запис на платена форма на предизборна агитация (клип на "О. ДОСТ"), излъчен на 6.03.2017 г. от 8:05 часа в програмата на БНТ 1 на доставчика на медийна услуга Българска национална телевизия. В сигнала се твърди също, че в първия кадър, в общ план и в третия кадър, в среден план в посоченото време, се разпознава Н. П. посланикът на Р. Т. в Б. С. Г.. При така подадения сигнал, ЦИК на свое заседание на 8 март 2017 г., отразено в протокол № 497, след проведени разисквания и дебати на присъствалите членове, с мнозинство на 19 от тях, е взела решение, че с този платен предизборен клип се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 ИК. При тези фактически установявания се налага безспорният правен извод, че решението на ЦИК е взето в изпълнение на правомощията й разписани в чл. 57, ал. 1, т. 1 и 26 ИК, с необходимото мнозинство според чл. 53, ал. 4, изречение първо ИК. Компетентността на ЦИК да постанови спиране излъчването във всички доставчици на медийни услуги разпространението на видеоматериала произтича от правомощието й по чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК. В тази част постановеното спиране има характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. В чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК законодателят е посочил само вземане на решение за премахване или изземване на агитационни материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса, на територията на повече от един избирателен район, без да съобрази, че агитационни материали са и аудио- и аудио-визуалните материали, какъвто в случая с предизборният платен клип. Текстът на т. 45 е непълен, защото с представеният видеоклип на електронен носител се извършва предизборна агитация, представляващ призив за подкрепа или неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, според § 1, т. 17 ДР на ИК. Поради това в правомощието на ЦИК е да спре излъчването на предизборния клип, с който е установено извършено нарушение на ИК, каквато е и наложената принудителна административна мярка. Поради това твърдението, че решението е взето от некомпетентен орган е неоснователно. Решението е взето след направено обсъждане от членовете на ЦИК на сигнала на председателя на СЕМ, посочен вече, поради което твърдението за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила е неоснователно. Това твърдение не е обосновано с конкретни аргументи, поради което такива не могат да бъдат обсъждани. Решението в обжалваната му част е взето в съответствие с материалния закон. Според чл. 183, ал. 4 ИК се забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави. Към административната преписка е приложен електронен носител, върху който е записан предизборния видеоклип, излъчен в посоченото време по БНТ1 от доставчика на медийни услуги Българска национална телевизия. В него в два кадъра, съответно първи и трети, се разпознава Н. П. посланикът на Р. Т. в Б. С. Г.. КП "О. ДОСТ" по повод на друго мероприятие, в което е участвал и Н. П. посланика на Р. Т., е включила това му участие в предизборния си клип. Включването на това участие на Н. П. посланика на Р. Т. от КП "О. ДОСТ" по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото го използва в предизборната си агитация в подкрепа на коалицията. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони дефинират "добрите нрави", тъй като се отнася за типично понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е случаят. В понятието "добрите нрави" попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК е приела че са налице, което е включено в понятието добрите нрави по чл. 183, ал. 4 ИК. Изброяването в жалбата на съставните части на правното понятие "добрите нрави" в конкретния случай е неотносимо, защото включването на Н. П. посланика на Р. Т. в предизборната агитация на КП "О. ДОСТ" е нарушение на добрите нрави, извършено от страна на коалицията. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на ЦИК в обжалваната му част следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК Върховният административен съд, четвърто отделение