Определение № 4060 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 654/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. И. Я. и „Косовалъ“ ЕООД с направено искане за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Искането е направено своевременно и е процесуално допустимо. С писмения отговор на касационната жалба на ответниците по същата, е направено искане за присъждане на направените по делото пред ВКС съдебни разноски. С допълнителна молба от 19.05.2023 г., са посочени доказателства за заплатено възнаграждение, която съдът не е взел предвид при постановяването на определението си по чл.288 ГПК. Представени са доказателства за плащането на сумите по договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че сумите са заплатени на каса в адвокатското дружество, като представените вносни документи са заверени от пълномощника на страните, поради което възражението на ответника за липсата на доказателства, годни да установят плащането са неоснователни. Не се касае за банков превод, а за заплащане на сумите в брой, в касата на адвокатското сдружение, поради което и с оглед представените в тази насока доказателства следва да се приеме, че плащането е извършено. Предвид изложеното, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба както следва: на Л. И. Я. сумата 16397,90 лева и на „Косовалъ“ ЕООД – 900 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС