Определение № 8650 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Й. Н. Й. против разпореждане № 1603 от 19.02.2024г., постановено по адм.д. № 488/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на осн. чл. 209, т.3 вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба следва да се счита за депозирана в срок, доколкото липсват доказателства за нейното връчване на страната, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС - Пловдив е отхвърлил молбата на частната жалбоподателка вх. № 975/17.01.2024 г. по описа на съда, с искане издаване на изпълнителен лист на нейно име. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че ищецът по посоченото дело М. П. П., понастоящем в затвора - [населено място] е подал молба до касационната инстнация - тричленен състав на АС ПЛовдив, с която го е уведомил, че е прехвърлил вземането си по същото дело на Й. и е обяснил причините за това – прехвърлил е вземането, тъй като молителката е давала пари на лицето П. М., за да му изпраща средства и колети в затвора. С решение № 1302/06.07.2023 г., постановено по настоящото дело, е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на ищеца П. сумата от общо 5 244 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лева разноски по делото. С окончателно Решение № 2092/22.11.2023 г., постановено по КАД № 2085/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХIV състав, е оставено в сила Решение № 1302/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 488/2022 г. на АС – Пловдив. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е отхвърлил молбата на Й. Н. Й. да й бъде издаден изпълнителен лист за вземането на П., доколкото наличието на договор за цесия по делото е доказано. Съдът, отделно от това обстоятелство, правилно е преценил, че искането за издаване на изпълнителен лист е подадено не от Й. Й., за която се твръди, че е цесионер на М. П., а от лицето П. М.. Правилно съдъте реценил и обстоятеството, че към датата на която се твръди че е извършена цесията вземането взе още не е съществувало, доколкото решението на касационния състав все още не е било постановено. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Водим от горното, Върховният административен съд