Определение № 43 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Г. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 2* от 13.10.2008 г., постановено по гр.д. № 497 по описа за 2007 г. на Районен съд Р., с което е извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./ делба на земеделски имоти между Г. Х. П. и Г. А. К.. Ответникът по молбата Г. Х. П. е оспорил допустимостта на същата. Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като поддържа, че с оглед местоживеенето си в САЩ и професионалната си ангажираност не е успял да се яви лично по делото, а с различни причини /лошо време, други ангажименти, развален компютър/ оправдавал неявяването си и упълномощения адвокат Н, поради което в производството по делото му бил назначен процесуален представител – адвокат М. В съдебното производство Г. К. е представляван от назначения му по реда на чл.50, ал.2 ГПК /отм./ процесуален представител адвокат П, чрез която на 14.10.2008 г. му е връчено съобщение за решението от 13.10.2008 г. В молбата не се твърдят нарушения на процесуалните правила на чл.50 ГПК /отм./ и съответно молителят е узнал за решението от момента на уведомяването чрез адвокат П, а следователно тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаване молба за отмяна е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 13.01.2009 г. Молбата за отмяна е подадена по пощата на 14.09.2009 г. и е постъпила в съда с вх. № 2* от 17.09.2009 г. след изтичане на преклузивния срок, поради което не следва да бъде допусната до разглеждане. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение