Определение № 900 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 783/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на София И. Б., гр.Русе срещу определение № 528/09.07.2010г., постановено по ч.т.д.№ 492/2010г. от ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена частната й жалба против определение № 193/15.03.2010г. по в.ч.гр.д.№ 132/2010г. на Русенския окръжен съд без разглеждане. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Съставът на ВКС, ТК, ІІ отд. е приел, че е налице хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК и определението на окръжния съд не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемият интерес е в размер на 680 лв. Определението е правилно. Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е обезсилено определение на първоинстанционен съд за присъждане на разноски по делото в размер на 680 лв. По силата на чл.274, ал.4 ГПК обжалваемият интерес се формира въз основа на предмета на делото, с който е сезиран ВКС, като не се включват разноските – държавни такси и адвокатски възнаграждения за други производства по въззивно и касационно обжалване. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд