Определение № 9394 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. И. Д. от гр. София, [адрес], за отмяна на Решение № 652/21.05.2024 г. на Административен съд София-област (АССО) по касационно административнонаказателно дело (КНАХД) № 406/2024 г., с което е отменено Решение № 20/01.02.2024 г. на Районен съд – Елин Пелин по административно наказателно дело № 223/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 000631/15.03.2022 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. Искателят твърди, че е налице друго съдебно решение – Решение № 231/17.10.2023г. на Административен съд – Велико Търново по КНАХД № 10270/2023 г., което противоречи на Решение № 652/21.05.2024 г. на АССО по КНАХД № 406/2024 г., поради което е налице отменителното основание по чл. 239, т.4 АПК и в тази връзка иска да бъде отменено горепосоченото решение на АССО. В изпълнение на дадено, с разпореждане на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд, указание за уточняване действителната воля на искателя, с молба от 24.07.2024 г. В. И. Д. чрез адв. Х. Вълков от Софийска адвокатска колегия потвърждава, че иска отмяна на цялото Решение № 652/21.05.2024 г. на АССО по КНАХД № 406/2024 г. на основание чл. 239, т.4 АПК. Ответникът по искането – от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София ангажира становище за недопустимост на искането. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира искането за недопустимо за разглеждане. Решение № 652/21.05.2024 г. на АССО по КНАХД № 406/2024 г. е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С последното е отменено Решение № 20/01.02.2024 г. на Районен съд – Елин Пелин по административно наказателно дело № 223/2023 г., а по същество е потвърдено Наказателно постановление № 000631/15.03.2022 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. Съгласно чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН е предвидено друго. Съдебният контрол върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление е осъществен на две съдебни инстанции. С произнасянето на Районен съд - Елин Пелин и АССО, редът за съдебен контрол е изчерпан. Постановеното от касационната инстанция (АССО) съдебно решение не подлежи на последващо обжалване и е окончателно. С разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН е уредена процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и за решените или прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, при наличието на някоя от изброените в чл. 70, ал. 2 ЗАНН предпоставки. Тъй като ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения и определения на съда, спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон (ЗАНН) дерогира общия (АПК). Ето защо, искането на настоящия искател за отмяна на Решение № 652/21.05.2024 г. на АССО по КНАХД № 406/2024 г. по реда на чл. 237 и сл. АПК, отправено до Върховния административен съд, е недопустимо. Основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 АПК, вкл. и това, на което се позовава искателят - чл. 239, т. 4, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. С оглед горното, искането на В. И. Д. от гр. София от за отмяна на влязло в сила съдебно решение, издадено по реда на чл. 63в ЗАНН следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него съдебно производство - да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 237, ал.1 АПК вр. чл. 70, ал.1, т. 7 ЗАНН, Върховният административен съд, седмо отделение