Определение № 23 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2014 г.

Производството е по чл. 73 от ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 21.12.2013 г. по д. д. № 9/2013 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането с изх. № 94-Б-24/28.02.2013 г. на жалбоподателя за налагане на наказание по чл. 68 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител М. П., с рег. № 851 и с район на действие СГС за нарушение на разпоредбата на чл.67 ЗЧСИ във вр.чл.297 и чл.395,ал.3 ГПК,задължаваща го да се съобрази със съдебен акт и да преустанови всякакви изпълнителни действия по изпълнително дело № 561/2012 год. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение,поради нарушения на закона, като се излагат съображения в тази насока. Ответникът по жалбата - частен съдебен изпълнител М. П. в отговора си излага доводи за неоснователност на жалбата, както и становище за погасяване на дисциплинарната му отговорност, поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ. Ответната ДК на КЧСИ в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ, решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд, поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. За първите два порока /нищожността и процесуалната недопустимост/ ВКС следи служебно. С разпореждане от 11.01.2013 г. е образувано т.д.№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС по реда на чл.124, ал.1 ЗСВ по някои въпроси, свързани с проблеми на принудителното изпълнение, по които е налице противоречива практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на закона. Въпросът по висящото т.д. :”Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл.69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок ?” е относим към настоящото дело,което е и основание по чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Изложеното налага отмяна на определението от 15.09.2014 год.за даване ход по същество на настоящото дело. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,