Определение № 218 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат К. против въззивно решение № 50 от 7.06.2010г. по гр.д. №1/2010г.на С. апелативен съд,с което е потвърдено решение от 13.11.2009г.по гр.д.№ 243/2009г. на К. окръжен съд като е отхвърлен като неоснователен предявения от ЕТ”Б. С.”срещу Б. Д. Б. и Т. П. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 798лв.,представляваща стойността на извършени от ищеца С. с негови материали,относно изграждането на сутерена на находяща се в УПИ І кв.25 по плана на[населено място] и принадлежаща на ответниците на основание учредена суперфиция сграда, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2009г. до окончателното й изплащане. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за начина,по който следва да бъде обезщетен строителя при наличие на разлика между реално предадената разгърната застроена площ на сграда,която принадлежи на ответниците /964.72кв.м./ и отразената по издаденото разрешение за строеж /703кв.м./,при положение,че реално са заплатени/по договор с трето лице/само извършените С. и вложените материали за отразената по разрешението за строеж площ. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да счете за неоснователен и недоказана предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,въззивният съд е приел,че към м.11.1008г.,когато ответниците са отчуждили правото на строеж липсват данни,че сутерена е бил изпълнен,че всички възможни строителни работи,за които ищецът е поел задължение да изпълни са му били заплатени по договор с трето лице и че неоснователността на твърдението на ищеца,че в сутерена е изпълнена квадратура и са извършени С. и вложени материали извън договорените, като е реализирана разгърната застроена площ извън посочената в разрешението за строеж и инвестиционните проекти,е оборено от дадената дефиниция на понятието разгърната застроена площ по т.18 §5 от ДР на ЗУТ,съгласно която разгърната застроена площ представлява сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена/а не под/. При така изложените мотиви-поставения от касатора въпрос- е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.Същият е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото,тъй като решаването му изисква тълкуване на закона съобразно конкретните факти по делото и ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а така също ще спомогне да се изясни смисъла на нормата на закона. С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение