Определение № 431 от 05.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 317/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника [фирма][населено място] срещу определение от 16.04.2009 г. по гр. дело № 2483/2008 г. на С. градски съд, в частта, с която е обезсилено решение от 17.04.2008 г. по гр. дело № 17024/2007 г. на С. районен съд. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата[фирма][населено място] не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд за обезсилване на първоинстанционно решение и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.дело № 2483/2008 г. пред С. градски съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца [фирма][населено място] срещу решение от 17.04.2007 г. по гр.дело № 17024/2007 г. на С. районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма][населено място] срещу [фирма][населено място] искове с пр.осн.чл.76 ЗС за връщане на поземлен имот 000178 с площ от 70. 059 дка в м.”А.” на кв. ”В.” на[населено място] и поземлен имот 000174 с площ от 82.271 дка в м.”К.” на същия квартал. В хода на делото е подадена писмена молба вх. № 16953/08.04.2009 г. от [фирма][населено място] с искане за спиране производството по делото по общо съгласие на страните осн.чл.182,ал.1,б.”а” ГПК/отм./, като е отразено и изявлението за предстоящо постигане на спогодба по спора. В съдебно заседание, проведено на 08.04.2009 г. ответникът по иска-въззиваем, чрез адв.Т. също е отправил искане за спиране на производството по делото по общо съгласие и е признал наличието на преговори за постигане на спогодба. С определение от същата дата въззивният съд е спрял производството по делото по общо съгласие на страните – чл.182,ал.1,б.”а” ГПК/отм./. След изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл.184,ал.1 ГПК/отм./ никоя от страните не е поискала възобновяване на производството по делото. С разпореждане от 12.03.2010 г. съдът е указал на страните да представят доказателства за постигната спогодба по спора между тях, което им е било редовно съобщено – на ищеца на 17.03.2010 г., а на ответника-сега жалбоподател на 18.03.2010 г. В указания от съда едномесечен срок страните не са представили писмени доказателства за постигната спогодба между тях относно спора по делото. С молба от 18.03.2010 г. ищецът [фирма][населено място] е заявил искане за прекратяване на производството по делото, тъй като никоя от страните не е поискала възобровяването му. Правилно с обжалваното определение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.184, ал.1 от ГПК/отм./ – в предвидения в текста шестмесечен срок нито една от страните не е поискала възобновяване на спряното по взаимно съгласие производство по делото и поради това е прекратил същото, а постановеното първоинстанционно решение е обезсилил. Според разпоредбите на чл.184, ал.1 ГПК/отм./, ако в 6-месечен срок от спиране на производството по делото по общо съгласие нито една от страните не поиска възобновяването му съдът прекратява производството по делото и обезсилва решението, което е постановено по правния спор. При липса на искане за възобновяване на производството по делото се предполага, че страните са уредили спора извънсъдебно. В този случай в чл.184, ал.2 от ГПК/отм./ е предвидена възможност освен производството по делото да се прекрати, но и да се заличат с обратна сила всички процесуални действия, извършени по него и се обезсили постановеното от съда съдебно решение, което не е влязло в сила. Правните последици от липса на искане за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните въззивно производство по делото в 6-месечния срок са аналогични на оттегляне на иска. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че хипотезата на чл.184,ал.2 от ГПК /отм./предвижда обезсилване на решението, но ако такова е постановено от съда, пред който производството по делото спряно. Разпоредбите на чл.184,ал.2 ГПК/отм./ са императивни и тълкуването им налага извода при прекратено производство при условията на ал.1-ва ако по делото е постановено решение то да се обезсили. Останалите доводи в касационната частна жалба за неправилност на определението в обжалваната част не намират подкрепа в доказателствата, приложени по делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че определението на въззивния съд в обжалваната част е законосъобразно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение