Определение № 239 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60341/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 4861/20.07.2016 година на Е. А. И., заявена чрез адв.А. Д. – АК В. срещу Решение Nо 156 от 14.06.2016 година по В.тр.д.Nо 238/2016 година на АС-Варна. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 34 от 13.01.2016 година по тр.д. No 375/2015 година на ОС-Варна, с което на основание чл.266 КЗ/ отм./ е уважен иска на Е. И. срещу ЗД [фирма] София, в частта за неимуществени вреди над 1 250 лв. до 5 000 лв., присъденото обезщетение за болки и страдания от ПТП на 25.07.2014 година в [населено място] по вина на водач на л.а. „Р. М. с рег. No СА 5702 РС“, застрахован при ответното застрахователно дружество, ведно с лихви и разноски, и е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска за разликата над 1250 лв. до размер на 5000 лв. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която искът на Е. И. на основание чл. 266 КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до размер от 12 000 лв. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части, с които искът и с правно основание чл. 266 КЗ/ отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Конкретните доводи за незаконосъобразност са в насока на приетото Ѕ съпричиняване на вредоносния резултат – настъпване на ПТП поради нарушаване правилата за движение от пострадалата като пешеходец. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по обобщените въпроси: 1./при формиране на изводите относно приложение разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД допустимо ли е данните, на които се позовава съда за приноса на пострадалата да са събрани в друго производство изводите да почиват на тези данни или на предположения, 2./ допустимо ли е гражданския съд да формира изводите н събрани доказателства в друго производство си, следва ли за да се приеме наличие на съпричиняване, поведението на пострадалия да съставлява нарушение на ЗДП и това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат? се поддържа с довод, че същия са произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение No 54 от 22.05.2012 година по т.д.No 316/2011 год. ВКС, ТК- II отд., Решение No 168 от 23.11.2012 година по т.д.No 509/2009 год. ВКС, ТК- II отд., Решение No 206 от 12.03.2010 година по т.д.No 35/2009 год. ВКС, ТК- II отд., Решение No 98 от 24.06.2013 година по т.д.No 596/2012 год. ВКС, ТК- II отд., Решение No 59 от 10.06.2011 година по т.д.No 286/2010 год. ВКС, ТК- I отд., Решение No 92 от 24.07.2013 година по т.д. No 540/2012 год. ВКС, ТК- I отд., Решение No 66 от 12.03.2015 година по гр.д.No 5839/2014 год. ВКС, ТК- IV отд. и Решение No 55 от 30.05.2009 година по т.д.No 728/2008 год. ВКС, ТК- I отд. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ЗД [фирма] чрез адв. Ал.И. -САК с който отговор се възразява наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява по основателността на касационната жалба по същество. Състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивен съд по търговски спор с цена на заявения иск над 20 000 лв. След преценка на поставения правен въпрос и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения: Следва да се споделен довода на касатора, че доформулираните обобщени въпроси относно приложимостта на чл. 51 ал.3 ЗЗД свързани с основанията, при които може да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, начина на доказване на тези обстоятелства и установяване на съществуващата причинно следствена връзка между противоправно поведение и резултат, са разрешение в отклонения на възприетите тези на ВКС по цитираните решения по чл. 290 ГПК, основания да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, заплащане на пропорционална държавна такса от 50 % от ДТ, дължима за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес, която в случая е в размер на 504 лв. / петстотин и четири лева/. Определената сума следва да бъде внесена по сметка на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението.При неизпълнение касационното производство подлежи на прекратаване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия