Определение № 80 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2011 г.
ВКСII гражданско отделение04.04.2011reporting judge Велислав Павков
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от К. Р. К., И. Р. К. и В. Р. К. против решение от 23.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1778/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, VІІІ гр.с. ОСЪЖДА К. Р. К., И. Р. К. и В. Р. К. съдебен адрес и за тримата[населено място], [улица], ет.2, офис 216, адв.Д. Б., да заплатят на основание чл.78 ,ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, на К. С. Г. от[населено място], общ. Пловдив, сумата 400 лева. Определението може да се обжалва по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите, че е изготвено и обявено. На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от настоящото определение да се връчи на страните. Председател: Членове: 1. 2.
Grounds
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. К., И. Р. К. и В. Р. К. против решение от 23.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1778/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, VІІІ гр.с. Ответникът по касационната жалба e оспорил жалбата срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 23.12.2010 г., поради което и с оглед разпоредбата и по аргумент от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. По делото, на л.24, л.25 и л.26 от производството пред районния съд, са приложени удостоверения за данъчна оценка изх.№11-433/07.08.2008 г. издадени от Община „Р.”[населено място], сочещи, че спорните имоти са с данъчна оценка от 52,50 лева за първия спорен имот, 612 лева за втория имот и 521,60 лева за третия имот. Сборът на тези суми, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е и цена на предявения иск за собственост, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 5000 лева. С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 17575/14.02.2011 г. По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия