Определение № 10297 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Е. Н., чрез адв. В. Динева, против определение № 8041/10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3741/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което молбата му за изменение на определение № 4461/26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3741/2024 г. на АССГ в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Наведени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Областен управител на област София, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Е. Н. против мълчалив отказ на областния управител на област София за издаване на удостоверение - молба-декларация, съгласно чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс за имот, по заявление от 05.03.2024 г. С определение № 4461/26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3741/2024 г. по описа на АССГ съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. Е. Н. и е прекратил производството по делото, защото исканата услуга е извършена. От представените по делото доказателства административният съд е стигнал до извод, че Е. Е. Н. подал жалбата си против мълчаливия отказ на областния управител на област София до АССГ на 19.03.2024 г., но от страна на органа са представени доказателства – Удостоверение № ОА23-3425-1 от 26.03.2024 г., с което исканата административна услуга е изпълнена, поради което за Н. правният интерес от водене на делото е отпаднал. Следователно, при липса на правен интерес разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Изложени са мотиви, че процесният случай не може да се приравни на оттегляне на акта от издателя му – хипотеза, при която жалбоподателят има право на разноски. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводът на съда, че в процесния случай разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Разпоредбата на чл. 143 АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай разкрива една от тези хипотези, за които приложима субсидиарно на основание чл. 144 АПК и по аргумент от противното е нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Видно от материалите по делото жалбата на Е. Н. до АССГ е подадена на 19.03.2024 г., а Удостоверение № ОА23-3425-1/26.03.2024 г., с което исканата административна услуга е изпълнена, е издадено след това. Следователно към момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София за жалбоподателя е съществувал правен интерес от обжалване, като този интерес, и съответно интересът от водене на делото, е отпаднал след осъществяване на исканата заверка, т.е. след образуване на съдебното производство, във връзка с което са извършени съдебни разноски. В процесния случай непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото, във връзка с което Е. Е. Н. е заплатил разноски на адвокат В. Динева. Видно от приложените по делото на АССГ доказателства на стр. 7 се намира пълномощното по отношение на адв. Динева, като на гърба му е Договор за правна защита и съдействие № 062159/18/18.03.2024 г., съгласно който договореното адвокатски възнаграждение е в размер на 1000 лева, заплатено в брой. На стр. 25 от делото на АССГ е приложен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно които сторените от Н. разноски са в общ размер на 1010 лева – 1000 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото пред АССГ. Именно това е и сумата, която следва да се присъди в полза на Е. Е. Н.. Предвид изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено, като се постанови ново, с което Областна управа на област София бъде осъдена да заплати на Е. Е. Н. разноски за съдебното производство пред АССГ в общ размер на 1010 лева. Искането за присъждане на разноски от страна на Е. Е. Н. за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение