Определение № 667 от 07.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 841/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.София против въззивното определение на С. апелативен съд № 733 от 29. 05. 2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 973/2009 год., с което е отменено разпореждането на С. градски съд от 10.11.2008 год. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение на С. апелативен съд от 28. 02. 2007 год., по гр.д.№ 2005/2006 год., в полза на настоящия частен жалбоподател, като е обезсилен така издадения изпълнителен лист. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му. В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на частното касационно обжалване с твърдението, че „обжалваното определение на С. апелативен съд е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС- решение № 249 от 28.04.2009 год., по ч.т.д.№ 134/2009 год. на І т.о.”. В последствие, след разпореждането на С. апелативен съд от 07.07.2009 год., основано на чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, настоящият частен жалбоподател [фирма], гр.София, чрез процесуалния си представител адв. В.М., с допълнителната си молба от 28.09.2009 год. е депозирал и подробно изложение на основанията за допускане частната касационна жалба до разглеждането и по същество, позовавайки се на съществуващо противоречие между дадено от въззивния съд разрешение на значимия и обусловил крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с възможността да бъде издаден изпълнителен лист в полза на цесионера, когато предявеният осъдителен иск е бил уважен в полза на цедента, с практиката на ВКС, обективирана в цитираното по- горе определение на І –во т.о. на ВКС. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в образуваното пред С. апелативен съд частно производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Подлежащите на съдебен контрол пред ВКС определения са лимитивно определени от законодателя в нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, като извън посочените хипотези определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване пред ВКС, само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд- арг. от чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, във вр. с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, последното- приложимо в тази част и при действащия ГПК. Поради това, както последователно поддържа ВКС в съдебната си практика по приложението на чл.407, ал.1 ГПК, във вр.с чл.404, т.1 ГПК, обстоятелството, че в случая е налице изрично предвидена от законодателя обжалваемост на постановения по молбата за издаване на изпълнителен лист съдебен акт, означава, че същият, доколкото няма преграждащ ефект, подлежи на двуинстанционно разглеждане и допълнителен аргумент в тази насока се явява самото въведеното с нормата на чл.407, ал.3, във вр. с чл.404, т.2 и т.3 ГПК разграничение между издадения при условията на чл.406, ал.1 ГПК изп.лист и този по чл.406, ал.2 ГПК. Следователно с постановеното от С. апелативен съд по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.407, ал.1 ГПК определение, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по правилността на разпореденото от СГС издаване на изпълнителен лист въз основа на установеното в чл. 404, т.1 ГПК основание - влязло в сила осъдително съдебно решение, предвиденият от законодателя контрол за законосъобразност над първоинстанционния съдебен акт е напълно изчерпан. Частният жалбоподател в разглежданата хипотеза не разполага с потестативно процесуално правомощие на частна жалба пред ВКС – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно, което от изключва и допустимостта на частното касационно производство. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК