Определение № 9334 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от С. М. С. чрез адв. С. Маринова против Определение № 1401 от 06.07.2026 год. постановено по адм. дело № 165/2026 год. по описа на Административен съд Търговище. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на прекратяването на съдебното производство. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (Д „СП“) гр. Търговище не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Търговище на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_Т-ВС-30/30.03.2026 год. на директора на Д „СП“ Търговище и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът е изложил мотиви, че жалбата срещу заповедта е просрочена – подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима. Приел е, че процесната заповед е получена лично от жалбоподателя на 07.04.2026 год. видно от обратната разписка на стр. 54 от делото. Жалбата е подадена по пощата на 15.04.2026 год., т. е. след изтичането на законоустановения срок - 14.04.2026 год. За да обоснове този извод съдът се е позовал на клеймото върху жалбата като същата е подадена пред Районен съд (РС) – Търговище на 15.04.2026 год. и още същият ден е препратена в АС Търговище. Определението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. От данните по делото е видно, че жалбата срещу заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ е подадена след изчитане на 7 дневния срок за обжалване по чл. 14б, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане, считано от връчване на заповедта на 07.04.2026 год. по пощата срещу подпис на оспорващия. Както бе посочено по-горе това обстоятелство е видно от приложеното към делото известие за доставяне. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че прекратяването на делото е незаконосъобразно. Лицето лично е изписало датата на получаване на известието и тя е 07.04.2026 год. В известието за доставяне изрично е посочено, че същото съдържа заповеди за възстановяване № Д_Т-ВС-29/30.03.2026 год. и № Д_Т-ВС-30/30.03.2026 год. От датата на връчване на тази заповед тече 7 дневният срок за обжалването и. Същият изтича на 14.04.2026 год.-вторник работен ден, а жалбата е подадена на 15.04.2026 год. Датата на подаване на жалбата също е безспорно установена по делото видно от приложеното по делото писмо изх. № 1096 от 15.04.2026 год., с което е препратена постъпилата в РС Търговище жалба с вх. № 4224/15.04.2026 год. от С. М. С.. Жалбата е следвало да бъде подадена най-късно до 14.04.2026 год., а същата е подадена на 15.04.2026 год., поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,