Определение № 91 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 305/2009 г.

Постъпила е молба от А. за п. - гр. С. с искане да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, които да се увеличат на 144 135.55 лв., съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 и чл. 9 ал. 2 от Наредба №1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС (Д.в. бр. 64/ 2004 г.). Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: С Решение № 110 от 26.VІ.2009 г., постановено по делото, като е оставена без уважение молбата за отмяна, подадена от “Ю” АД - гр. С. срещу Решение № 271 от 14.V.2008 г. по т.д. № 891/ 2007 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., е присъдено в полза на ответника по молбата А. за п. - гр. С., на основание чл. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за представляването й от юрисконсулт в производството по отмяна. С оглед изложеното неоснователно молителят възразява, че не - правилно съдът не му е присъдил изцяло следващите му се разноски за производството по отмяна, които определя в размер на 144 135.55 лв., съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 и чл. 9 ал. 2 от Наредбата и чл. 36 от Закона за адвокатурата. За производството по отмяна останалите страни, съответно представлявани от адвокати, не са представили доказателства за платени адвокатски възнаграждения за осъществената защита, за да се определи по чл. 78 ал. 8 ГПК съответно на тези възнаграждения и възнаграждението на молителя. Затова съдът, като е определил възнаграждението на базата на чл. 7 ал. 2 т. 4 вр. чл. 9 ал. 2 от Наредбата, е допуснал редукция на размера, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, разгледано по молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК с участието и на представител на А. за п. - гр. С. в съдебно заседание на 9.VІ.2009 г., който е депозирал писмени бележки. Искането на молителя за прилагане на §2 от ДР на Наредбата, която разпоредба предвижда, че в случаите на чл. 78 ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени с Наредбата, е неоснователно, тъй като §2 от ДР на Наредбата е създаден извън делегацията на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради изложеното не следва да се уважава искането за изменяване на решението в частта за разноските. Затова и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение