Определение № 8707 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Т. А. Ч., чрез адв. А. Черногорски срещу определение № 7414 от 04.06.2024 г. по адм. дело № 3451/2024 г. по описа на Административен съд София – град, второ отделение, 29 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу бездействие на длъжностно лице при ТД на НАП – София, публичен изпълнител Б. Тодорова и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното прекратително определение, като се иска отмяната му и задължаване на съответния публичен изпълнител от ТД на НАП – София да предостави на лицето копие от цялото изпълнително дело, образувано срещу него, респ. връщане на делото на друг състав на АССГ поради предубеденост на състава, постановил процесния съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба оспорва същата в приложен писмени отговор от 03.07.2024 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по делото пред АССГ с жалбата на Т. Ч. е оспорено писмо изх. № С240022-178-0007757 от 01.04.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- София, съдържащо според жалбоподателката отказ да й бъдат връчени всички книжа по образуваното срещу нея обезпечително/изпълнително производство. С молба – уточнение от 02.05.2024 г. Ч. заявява, че предмет на оспорване са фактическите действия на публичен изпълнител Б. Тодорова при ТД на НАП – София, изразяващи се в отказ да предостави за преглед, запознаване в цялост и изразяване на становище, както и копие от изпълнителното/обезпечителното производство, включително и първият индивидуален административен акт, въз основа на който е образувано производството. Цитираното писмо на публичния изпълнител при ТД на НАП - София е издадено след връчване на Ч. на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № С240022-023-0000894 от 19.03.2024 г., във връзка с искането й от 25.03.2024 г. да бъде запознато с индивидуалния административен акт, въз основа който е образувано обезпечителното/изпълнителното производство, както и с всички материали по него. Установява се, че процесното ПНПОМ е обжалвано от Т. Ч. по административен ред, като с Решение № ПО-29 от 28.03.2024 г. на директора на ТД на НАП – София жалбата й е оставена без уважение. Видно от отговора на ответника по частната жалба и след извършена служебна проверка от настоящия съдебен състав, се установява, че решението на директора на ТД на НАП –София по издаденото ПНПОМ е обжалвано по реда на чл. 197, ал. 2 ДОПК пред АССГ, като е образувано адм. дело № 3402/2024 г. С писмо изх. № 70-00-679#8 от 03.06.2024 г. от гл. публ. изпълнител Б. Тодорова АССГ е уведомен, че Т. Ч. е запозната с цялата преписка по предварително обезпечаване. С обжалваното определение АССГ е приел оспорването за недопустимо поради липса на правен интерес, доколкото не са налице незаконосъобразни фактически действия на публичния изпълнител, които да се основават на административен акт или на закона. От друга страна, Ч. твърди, че е налице бездействие на съответния публичен изпълнител. Посочил е, че действията на публичните изпълнители в хода на производството не съставляват фактически действия по смисъла на чл.250 АПК, като защитата срещу тях се реализира по реда на ДОПК. Допълнителни съображения съдът е развил за недопустимост на оспорването като насочено срещу писмо изх. № С240022-178-0007757 от 01.04.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което не се засяга правната сфера на лицето, а има само уведомителен характер. Обжалваното определение е правилно. Развитите подробни мотиви от страна на първостепенния съд за недопустимост на оспорването се възприемат изцяло от касационната инстанция. На първо място, както правилно е приел АССГ, не са налице неоснователни фактически действия на публичния изпълнител при ТД на НАП по смисъла на чл. 250 АПК, респ. неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона, тъй като всички действия, респ. откази и актове на публичния изпълнител подлежат на обжалване по специалния ред, предвиден в ДОПК. Установено е, че лицето е запознато и му е връчено издаденото ПНПОМ изх. № С240022-023-0000894 от 19.03.2024 г., като същото е упражнило правото си на защита срещу него по административен и съдебен ред / чл. 197 ДОПК/. Видно от протокол с изх. № 70-00-679 от 29.04.2024 г. / приложен на л. 111 от делото/, съставен от гл. специалист Я. Данова при ТД на НАП – София, на Т. Ч. са предадени документите, свързани с издаването на ПНПОМ, като описът е подписан на 02.05.2024 г. от процесуалния представител на оспорващата адв. Черногорски със забележка „не е представена цялата налична по обезпечителното производство информация“. Така съставеният протокол удостоверява довеждането до знанието на адресата на всички документи, касаещи наложената спрямо него предварителна обезпечителна мярка, доколкото липсва информация какви точно документи не са предоставени на Ч. и на нейния процесуален представител. В процесния случай не е налице образувано срещу Т. Ч. изпълнително производство, а е издадено ПНПОМ / на л. 60 – л. 61 от делото/ във връзка с ревизионно производство, образувано срещу лицето за ангажиране на отговорността му по чл. 19 ДОПК за задължения за данъци на Хоум Тауър ООД. В тази връзка документите и процесуалните действия на приходните органи, които са част от ревизията, ще бъдат сведени до знанието на ревизираното лице по съответния ред и в рамките на самото ревизионно производство. На второ място, обосновано е прието от АССГ, че писмо изх. № С240022-178-0007757 от 01.04.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, същото има само уведомителен характер и не засяга неблагоприятно сферата на адресата. Следователно, обжалваното прекратително определение се явява правилно и не са налице твърдените в частната жалба основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221,ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение