Определение № 185 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 763/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника И. Г. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Й. Й. срещу решение № 151 от 08.04.2011г. по в. гр. дело № 64/2011г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207 от 30.11.2010г. по гр. дело № 657/2010г. на Кърджалийски районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на И. Г. Т., че ищцата К. Д. К. има вземане към И. Г. Т. в размер 9 160 лв. – заплатена и получена на неосъществено основание цена на 916 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място] по договор за покупко-продажба на дялове от капитала на дружеството от 23.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 381/05.03.2010г. по гр. дело № 242/2010г. на Кърджалийски районен съд. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата К. Д. К. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен установителен иск за дължимост на платена на неосъществено основание цена на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, като цената на иска е под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане е във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на дялове от търговско дружество, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 09.05.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение