Определение № 3164 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев против определение № 3620 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2696/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта му с която е оставено без уважение отправено от него искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. С доводи за непроявявана процесуална активност от съда, нуждата от задължителна правна помощ по чл. 212, ал. 2 АПК, както и възражения касаещи други дела, иска отмяна на определението в оспорената част и допускане на правна помощ. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени направените с жалбата възражения и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 2696/2023 г. на Административен съд Варна е образувано по подадена от Н. Неделчев жалба срещу решение № ППН-01-561/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Първоначално делото е образувано пред Административен съд София - град (АССГ) като адм. дело № 6979/2023 г., който с определение № 10572 от 30.11.2023 г. го е изпратил по подсъдност на Административен съд Варна. В неговия ход Неделчев е поискал с молби от 28.07.2023 г. да бъде освободен от такси и да му бъде предоставена правна помощ (процесуално представителство). Приложил е експертно решение № 1212 от 110/15.05.21 на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), от което е видно, че е с 80% трайно намалена работоспособност. След получаване на делото Административен съд Варна го е образувал като адм. дело № 2696/2023 г. и е постановил по него процесното определение № 3620 от 18.12.2023 г. В неоспорената му част съдът е освободил Неделчев от такси за производството до приключването му във всички инстанции, конституирал е страните и е насрочил открито съдебно заседание. За да остави без уважение искането на Неделчев за предоставяне на правна помощ съдът е изложил, че производството не е сред изискващите задължително процесуално представителство и интересите на правосъдието не налагат назначаването на процесуален представител по смисъла на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП). Делото касае акт на КЗЛД, по казус който не представлява фактическа и правна сложност, не се налага уточнение на жалбата и предвид служебното начало, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя. След постановяване на процесното определение, с ново определение № 155/08.01.2024 г. Административен съд Варна е счел, че спорът не му е подсъден и е повдигнал спор за подсъдност между себе си и АССГ. Този спор е разрешен с определение № 765/23.01.2024 г. по адм. дело № 585/2024 г. на ВАС, който е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е АССГ, на когото делото е изпратено за заглеждане. Образувано е като адм. дело № 806/2024 г. и е насрочено за разглеждане. Определението е правилно в обжалваната част. Съгласно действащата нормативна уредба – чл. 23, вр. чл. 21, т. 2 ЗПрП, след изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 ЗПрП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПрП). Съгласно чл. 24, т. 1 ЗПрП безплатна правна помощ в това число и за процесуално представителство не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето кандидатстващо за правна помощ. В случая не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 ЗПрП. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на приподписване на жалби на основание чл. 212, ал. 2 АПК, тъй като Неделчев вече е освободен от държавна такса. Интересите на правосъдието също не предпоставят нуждата от правна помощ. По делото не се установява фактическа и правна сложност обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Жалбата на Неделчев е редовна и делото е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд е задължен служебно да провери на всички основания законосъобразността на оспорените действия на администратора на лични данни и на обработващия лични данни, а от извършените от Неделчев до сега процесуални действия по делото, той показва нужните умения да се справи сам с воденото му. По тези съображения следва да се сподели крайния извод на Административен съд Варна за липса на основание за предоставянето на търсената от Неделчев правна помощ под формата на процесуално представителство. Определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение