Определение № 213 от 26.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. П. Б., с адрес в [населено място], чрез адв. Е. Л., против определение № 2745 от 2 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 8460/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молба за изменение на решението по същото дело в частта за разноските. К. съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивното решение № 9206 от 20 декември 2016 г., постановено по същото въззивно дело по описа на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], и по нея е образувано касационно дело № 1623 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК съдът