Определение № 359 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. С.-И. от [населено място], срещу определение от 03.11.2010г. по гр.д.№1170/2010г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение искането й за спиране на производството по делото и е даден ход на делото по същество. Ответникът В. Д. М. оспорва частната жалба като процусуално недопустима. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С протоколно определение от 03.11.2010г. по гр.д.№1170/2010г. на въззивния Окръжен съд-Пловдив е оставено без уважение искането на Д. С. С.-И. – въззивник по делото, за спиране на производството по делото до приключване на друго дело, което счита, че е от значение за правилното значение на предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и е даден ход на делото по същество. Постановеното от въззивния съд определение не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274, ал.2 от ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Определението не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Неговата законосъобразност може да бъде проверявана в производството по обжалване на съдебния акт по съществото на спора, ако такова бъде инициирано. С оглед изложеното следва да се остави без разглеждане неподелжащото на самостоятелно обжалване определение на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение