Определение № 205 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 261176/24.02.2021г. на Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., срещу определение № 2600062 от 04.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г. на Варненски апелативен съд, с което молба на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото определение № 260120 от 05.11.2020г., е оставена без разглеждане като недопустима. С жалбата си касаторката поддържа недопустимост на атакуваното определение, а евентуално – неправилност, като моли то да бъде обезсилено или отменено. Твърди, че апелативният съд при постановяване на обжалвания акт не е изпълнил задължителните указания на ВКС в отменителното определение № 34/28.01.2021г. по ч.гр.д. № 45/2021г. на ВКС, ІV г.о. и незаконосъобразно е отказал да допълни своето определние. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В. ч. гр. д. № 469/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба на настоящата жалбоподателка срещу разпореждане от 03.09.2020г. по в.ч.гр.д. №1403/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба на страната от 01.09.2020г. за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по частна касационна жалба срещу определение от 01.07.2020г. по същото дело. С последното Варненският окръжен съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на исковата молба на настоящата жалбоподателка и за прекратяване на исковото производство по нея. С определение № 260120 от 05.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г., Варненският апелативен съд, след като е приел, че разпореждането с което молбата за продължаване на срок е оставена без разглеждане не подлежи на самостоятелно обжалване, а законосъобразността му се проверява инцидентно по повод обжалване на постановения впоследствие краен съдебен акт, ако той прегражда производството, е счел частната жалба срещу това разпореждане за недопустима, а образуваното по нея производство - подлежащо на прекратяване, като с диспозитива на акта си е постановил единствено прекратяване на производството. Срещу това определение Ц. Я. е подала частна касационна жалба с вх. № 262044/02.12.2020г., по която е образувано ч.гр.д. № 45/2021г. по описа на ВКС, IV- то г.о.. С определение № 34 от 28.01.2021г. по ч. гр.д. № 45/2021г., съставът на ВКС, IV- то г.о, като е приел, че частната жалба съдържа изрично оплакване, че апелативният съд не се е произнесъл в диспозитива на определението си по искането в самата жалба, а само е прекратил производството по нея, е квалифицирал жалбата като искане за допълване на определение № 260120 от 05.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г. на Варненски апелативен съд и затова е изпратил делото по компетентност на този съд за произнасяне по искането по чл. 250 ГПК. В обжалваното понастоящем определение № 2600062 от 04.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г., за да остави без разглеждане искането за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното от него определение № 260120 от 05.11.2020г., апелативният съд е приел от една страна, че се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което искането на страната е неоснователно. Същевременно от друга страна е приел, че действителната непълнота на акта, чието допълване е поискано, е и процесуална предпоставка за произнасянето по същество по молбата по чл. 250 ГПК, поради което молбата е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно. Институтът на допълване на съдебните актове е уреден в чл. 250 ГПК и макар текстът му да визира само решенията, то той се прилага и по отношение на определенията. Специфичните процесуални предпоставки за допустимост на искането за допълване на съдебния акт ( решение или определение), са посочени в чл. 250, ал. 1, изр. 2-ро ГПК и се отнасят единствено до срока, в който то може да се отправя до съда, постановил основния съдебен акт и който едномесечен срок е преклузивен, като тече от връчване на препис от акта, ако последният е обжалваем, или от постановяването му, ако е необжалжаем. Отново в чл. 250, ал. 1, изр. 1-во ГПК са посочени и предпоставките за основателност на искането – ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, като законодателят има предвид липсата на произнасяне в диспозитива на съдебния акт, а не в мотивите му. В чл. 250, ал. 3 ГПК е посочено, че съдът се произнася по молбата за допълване на съдебния акт с решение ( респективно с определение, ако актът чието допълване се иска определение). Фактът, че законодателят посочва решението като акт, с който съдът се произнася по молбата за допълване на вече постановено решение, без да разграничава хипотезите с оглед на това дали молбата е основателна или не е основателна, означава, че действителната непълнота на диспозитива на акта всякога е въпрос от преценката по съществото на искането за допълване и никога от преценката за недопустимостта му, която като по-тежък порок да погълне неоснователността. Ето защо произнасянето на апелативния съд, с което е оставил без разглеждане молбата за допълване на основния съдебен акт поради това, че произнасянето по целия предмет е освен предпоставка за неоснователност и предпоставка за недопустимост, е неправилно и налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на този съд за произнасяне по основателността на искането за допълване на определение № 260120 от 05.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г. на Варненски апелативен съд. След влизане в сила на определението по чл. 250 ГПК, делото следва да бъде изпратено на състава на ВКС, ІV г.о., постановил определение № 34 от 28.01.2021г. по ч. гр.д. № 45/2021г. за произнасяне по частна касационна жалба с вх. № 262044/02.12.2020г.. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение