Определение № 524 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 71/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против определение № 695 от 20.11.2023г., постановено по адм. дело № 583/2023г. по описа на Административен съд Враца. С това определение е спряно, по искане на оспорващия – община Мизия, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3809 от 10.08.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че представените от община Мизия нови доказателства не са достатъчни, за да обосноват необходимост от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция (РФК). Сочи се, че при преценката на баланса на интереси следва да се даде приоритет на обществения интерес за законосъобразно използване на еврофондовете. Иска се отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на особеното искане на община Мизия за спиране на предварителното изпълнение. Ответникът - община Мизия, чрез кмета на общината, представляван от упълномощен адв. Йорданова-Блажева, в срока по чл. 232 АПК депозира отговор на частната жалба, в който взема становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Като прецени данните по делото, настоящият съдебен състав намира частната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 166, ал. 3, изр. второ и чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 695 от 20.11.2023г. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РФК № 03-РД/3809 от 10.08.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на община Мизия е определена финансова корекция в размер на 2 750,00 лв. без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор № 06/07/2/0/00695 с предмет „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа – община Мизия (включва път № VRC1110, път № VRC2108, път № VRC2111 и път № VRC1109)“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Враца е приел, че общината - жалбоподател не разполага със средства, с които да заплати стойността на финансовата корекция преди влизане в сила на горепосоченото РФК, без това плащане осезаемо да затрудни нормалното й функциониране. Първостепенният съд е констатирал, че към искането е приложено писмено доказателство – решение на Общински съвет Мизия за приемане на бюджета на община Мизия за 2023г., взето на 14.09.2023г., което удостоверява нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, а именно че разходите на общината, одобрени с бюджета за 2023г., са равни на предвидените приходи. С оглед на това е изведено заключение, че община Мизия не разполага с никакви средства, с които да заплати сумата на финансовата корекция, а евентуалното заплащане на тази сума ще окаже силно негативно въздействие върху нормалното функциониране и осъществяване на оперативните задължения на общината. Обсъдени са и доводите, че община Мизия е възложител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти за нуждите на община Мизия“ по 6 обособени позиции, за които, считано от 25.10.2023г., в 1-месечен срок предстои сключване на шест договора на обща стойност 1 213 191 лева, по които общината следва да започне да изпълнява текущите си задължения и да заплаща цената на доставяните продукти. Решаващият съд е счел, че предварителното изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди на общината, за което се е позовал и на служебно известна му информация, че общият размер на наложените й финансови корекции значително надвишава разполагаемия финансов ресурс на общината, което безспорно ще доведе до невъзможност да изпълнява ангажиментите си по сключени договори за осъществяване на социални и комунални дейности. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Решаващият състав на Административен съд Враца законосъобразно е тълкувал и приложил нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК и обосновано е приел, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно формулираните от законодателя условия за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - оспорващият е доказал, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда и то поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Изпълнението на атакувания административен акт преди влизането му в сила би затруднило нормалното функциониране на община Мизия, а оттам би накърнило и интереса на цялата местна общественост, който е съизмерим по степен на значимост на защитавания с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ държавен интерес. Правилно е съобразено като ново обстоятелство наличието на решение на ОбС Мизия от 14.09.2023г. за приемане на общинския бюджет за 2023г., в който са изравнени предвидените приходи и разходи. Това означава, че общината обективно не разполага със средства, с които да заплати сумата на финансовата корекция преди влизане в сила на акта за нейното налагане, тъй като такива разходи не са предвидени при формирането на общинския бюджет. Евентуалното разходване на въпросните средства от бюджета за предварително плащане на финансовата корекция ще нанесе вреда в общинския бюджет и ще затрудни нормалното функциониране на общината, като дестабилизира бюджетните предвиждания за годината и породи невъзможност за общината да изпълнява нормативно установените си задължения, както и задълженията си по сключени договори за изпълнението на социални и комунални дейности. В тази връзка правилно са съобразени от първостепенния съд представените от искателя договори, сключени след проведени обществени поръчки за доставки на хранителни продукти за нуждите на общината по шест обособени позиции, имащи за цел да обезпечат нуждите на общински заведения на територията на община Мизия - учебни заведения, детски градини, Млечна кухня-гр. Мизия, Дом за стари хора и Социален патронаж, относно които не биха могли да се изпълняват текущите задължения, ако се осъществи предварително изпълнение на процесното РФК, преди влизането му в сила. Правилно е преценено, че е налице реална опасност да се осуети изпълнението на визираните договори, чиито предмет е насочен към най-уязвимата част от населението на община Мизия. Бюджетният дисбаланс и евентуално предизвиканите от предварителното изпълнение на акта затруднения за общината биха оказали негативно влияние върху всички жители на общината. С оглед на това следва да се възприеме извода на първостепенния съд, че в случая са осъществени законовите предпоставки за допускане от съда на спиране на предварителното изпълнение на процесното РФК. Изложените съображения в частната жалба не опровергават правните изводи на решаващия съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от твърдяните с частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,