Определение № 377 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 15.05.2009г. по гр.д. №134 /2009г., с което Разградски ОС на основание чл.22, ал.2 ГПК е изпратил делото за разглеждане на Р. с. Разград. Жалбоподателят Л. П. Д. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като делото бъде изпратено за разглеждане в друг съдебен район. Върховния касационен с., състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба не следва да бъде разглеждана от ВКС. С обжалваното определение Разградски ОС на основание чл.22, ал.2 ГПК е изпратил делото за разглеждане на Р. с. Разград като е констатирал, че съдиите от Р. с. –К. са се отстранили от разглеждане делото на Л. П. за отмяна уволнението й, извършено със Заповед №2/04.03.2009г. на Председателя на РС К. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, при наличие на които частната жалба на Л. П. би могла да бъде разгледана от ВКС по същество. С постановеното от въззивния с. определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред ВКС. Постановеното от въззивният с. определение няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът