Определение № 1196 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 424/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 21.11.2011 г. по гр.д. № 7053/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 16.03.2010 г. по гр.д. № 44460/2008, с което е отхвърлен предявеният иск за унищожаване на договор поради измама. Недоволен от решението е касаторът И. С. В., представляван от адв. В. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на различието между одобрения архитектурен проект и неодобреното му изменение за наличието на невярна представа и процесуалноправния въпрос за задължението на съда се произнесе по правното значение на установените факти по делото, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по молбата [фирма], С., представляван от адв. И. М. от САК я оспорва, като счита, че посочените правни въпроси не обусловят решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че договорът подлежи на унищожение поради измама, ако насрещната страна е предивзикала умишлено или е знаела за невярната представа. Ответниците по жалбата Д. С. В. и С. Д. В. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили предварителен договор за строителство, според който ищецът и другите собственици на местото да учредят право на строеж в полза на ответника срещу задължението му да им построи отделни обекти в сградата. В окончателния договор страните са конкретизирали обектите за всеки от учредителите, които се отклоняват от одобрения архитектурен проект и липсва съгласие на ищеца за одобряване на неговото последващо изменение в съответствие с уговореното в нотариалния акт. По делото не е доказано ответникът да е създал умишлено невярна представа у ищеца, че липсват отклонения от одобрения проект нито да е знаел, че такава невярна представа е съществувала. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото. В предварителния договор обезщетението е уговорено общо, без да са посочени конкретните обекти за учредителите. Конкретните обекти са посочени в нотариалния акт и се различават от тези в одобрения архитектурен проект, но не са събрани доказателства ответникът да е създал умишлено невярната представа у ищеца, че обектите в негово обезщетение съответстват на одобрения архитектурен проект или че е съществувала такава представа. По повдигнатия процесуалноправен въпрос съдът е съобразил установената съдебна практика, че се произнася по правното значение само на фактите, които имат значение за решаването на делото. На ответника по молбата [фирма], С. следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция в размер на 2.000,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение