Определение № 6822 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Д. срещу определение № 2153 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1148/2023 г. по описа на Административен съд София- град. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, а делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците: главен архитект на район „Искър“, Столична община, „Братя Станеви груп“ АД, Н. А. Д., Г. А. Н., С. А. К., М. А. Ц.,. Ц. Ц., Д. Г. В., П. Г. В., О. Д. М., Ю. С. И., В. С. М. и Г. А. Х. не изразяват становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателката Д. не е налице правен интерес от оспорване на виза за проучване и проектиране на игрална зала за хазартни игри и магазини в УПИ I –1695, кв. 17, по плана на гр. София, м. „ж.к. Дружба 1 ч.“, издадена от главния архитект на район „Искър“, Столична община, на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ. По делото е установено, че жалбоподателката е собственик, заедно с трети лица на ПИ с идентификатор 68134.1500.1135, за който е отреден УПИ VI- „за озеленяване“, кв. 17, м. „ж.к. Дружба 1ч.“ съседен на имота, за който е издадена визата. Според действащия подробен устройствен план, одобрен през 2016 г. с решение на Столичния общински съвет, УПИ I –1695 е отреден за ПИ с идентификатор 68134.1500.2821, собственост на ответника „Братя Станеви груп“ АД и е предвиден за обществено обслужване, а УПИ VI- „за озеленяване с режим на Тго“. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че с визата не се променят предвиденото с ПУП – ПЗ за УПИ I –1695, кв. 17, по плана на гр. София, м. „ж.к. Дружба 1 ч.“ застрояване, както и предназначението на имота, не се допуска свързано застрояване и намалени разстояния към имота на жалбоподателката и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на оспорващата. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че за жалбоподателката не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на издадената виза и подадената жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 4 ЗУТ. Правилно е прието, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата, непосредствено засегнати от издадената виза по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Имотът на Д. е съседен на този, предмет на визата (в този смисъл са твърденията в жалбата пред първоинстанционния съд), поради което жалбоподателката не е сред лицата, посочени в чл. 131, ал.2, т. 1 ЗУТ, които имат право да я оспорят. Правилно е преценено, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателката, също не са изпълнени. С визата не се допуска свързано застрояване или намалени разстояния към имота на жалбоподателката, както и не се предвижда промяна на предназначението на имота, за който се отнася визата. С издадената виза не са въвеждат ограничения в режима на засторяване и ползване на имота на жалбоподателката, поради което правилно е прието, че същата не се явява непосредствено засегната и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, като се има предвид, че имотът на Д. е отреден за озеленяване с режим на Тго и в него не се допуска застрояване ( т. 33 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО). Въведеното за първи път с частната жалба твърдение, че жалбодателката е заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е неоснователно, тъй като оспорващата не се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право в имота, за който се отнася визата съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Останалите доводи на частната жалбоподателка, свързани с правното основание за издаване на визата, са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема,че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд София- град, с което жалбата на Д. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,