Определение № 239 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги срещу Определение №8645 от 04.11.2022 г. по адм. дело № 7408/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова Заповед №РД-3129-2-23 от 21.07.2022 г. и е върната административната преписка по Заявление, вх. №АУ-3129-98 от 26.04.2022 г. на ЕТ „М. – В. Манчева“. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът – "ЕТ „М. – В. Манчева“, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение от 12.12.2022 г. Претендира разноски. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е Заповед №РД-3129-2-23 от 21.07.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, с която на основание чл. 150, ал. 6 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), е прекратено производството по издаване на лиценз на ЕТ „М. – В. Манчева“ за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“, с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. В съответствие с чл. 150, ал. 6 ЗСУ, в случай че несъответствията и/или непълнотите в представените документи не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството се прекратява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, която се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК във връзка с чл. 56, ал. 4 АПК и чл. 150, ал. 6 ЗСУ, и обжалваното определение е постановено на основание чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Страни в административното производство съгласно чл. 27, ал. 1 АПК са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. В случая частната жалба е подадена от административния орган, издал оспорения административен акт по ч чл. 56, ал. 4 АПК, който не е процесуално легитимиран да обжалва определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК, тъй като не е страна, участваща в административното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд по т. дело № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съда, както и за всички административни органи, които издават административни актове. Предвид изложеното частната жалба на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги срещу Определение №8645 от 04.11.2022 г. по адм. дело № 7408/2022 г. на Административен съд София - град е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производство по делото - да се прекрати. С оглед изхода на спора, направеното искане от ответника и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г. Воден от горното Върховният административен съд, Седмо отделение