Определение № 260 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 105/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на домоуправителя на етажна собственост на жив. във вх.”Ж”,бл.7 ж.к Левски-Г гр. С. чрез адв. Е. М., срещу въззивно определение №939 от 29.06.2009г по ч.гр.дело № 1542/2009г на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без уважение нейна частна жалба срещу разпореждане от 18.02.2009г рог р. д. № 1188/2008г на Софийски градски съд ,с което е върната искова молба поради неотстраняване на нередовностите в срок Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,като позоваване на този законов текст се обвързва с изложение на правен анализ, в какво се състои заявеното с иска (съгласно допълнително уточнение) по чл. 379 ал.3 ГПК нарушение на ответниците „Т”Е. и „Т”ЕООД, изтъква се наличие на неравноправна клауза в общите условия за доставка на топлинна енергия, тъй като енергията не е определена с индивидуали договори - качествено и количествено, цитира се чл. 35 ал.1 и ал.2 от ЗЗПс оглед ограничаването на възможността потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки. В частната жалба се формулират отново и главно доказателствените искания, които съдът е следвало да допусне, след като даде ход на делото. Ответникът„Т”ЕАДзаяввява в отговор ,че жалбоподателят навежда неотносими към настоящето производство доводи ,вместо да формулира правен въпрос. Оспорва основанието за допускане до обжалване. Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Случаят касае сметки на потребителите във жилищния вход ,за преиод на отоплителен сезон м. Х.2006-м.ІV 2007г, като искането е да бъдат преизчислени общо 13535лв задължение за потребена топлоенергия, за отопление и топла вода. Съставянето на конкретна сметка е обусловило предявяването на исковата молба като „колективен иск” на основание съмнение в некоректно изчисляване. След указания да се изложат обстоятелства за конкретни нарушения на ответника (обстоятелства по иска), да се формулира петитум в съответствие с предвидените в чл. 379 ал.3 от ГПК алтернативи за предявяване на колективен иск, искането е преформулирано в три последователни молби, като се претендира разясняване на механизма,използван в ущърб на абонатите; да се преустанови нарушението,изразяващо се в неправилно изчисление на реално консумирана топлоенергия и да бъде възстановена сумата по исковата молба, която е начислена(без да има твърдение ,че същата е платена). Обстоятелства извън заявеното съмнение за некоректно изчислена сметка, не са изложени. Приета за нередовна след горните уточнения и върната с потвърденото от въззивния съд разпореждане, исковата молба не е отговаряла на изискването да въведе факт (обстоятелства по иска ),от който може да се направи извод за нарушено колективно право. Решаващ за оставяне на частната жалба, постъпила срещу разпореждане за връщане на искова молба без уважение, в случая е въпросът за обема и естеството на изискванията на чл.127ал.1т.4,т.5 от ГПК, като общо изискване при предявяване на иск. В рамките на общите изисквания за редовност на искова молба, институтът на на колективния иск (чл. 379 и сл. от ГПК) поставя и специфични, особени изсиквания към съдържанието на исковата молба ,вкл. фактическо изложение в какво се състои увреждащото нарушение по признаците на чл. 379 ал.1 от ГПК ,задължително свързани с определяем по конкретните критерии за нарушено колективно право и колективен (групов) правен интерес, който интерес ищите също следва да посочат, със съответен на изложението установителен или осъдителен за действията по чл. 379 ал.3 от ГПК петитум ,при това още в исковата си молба, а не вместо обосновка на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1т.3 от ГПК. Исковете по чл. 379 от ГПК следва да се основават на твърдения, а не на съмнения. Самите твърдения следва да полжителни, за наличие на нарушение, което законът дефинира по специфични признаци, предвид изискуемата степен на определяемост спямо кръга засегнати. Липсата на изложение в тази насока обуславя процедиране по реда на чл. 129 от ГПК и връщане на нередовната искова молба Върховен касационен съд ІІІ г.о не отчита този обжалван резултат, като достатъчен в обосновка по допускане на касационно обжалване, по съображение,че инситутът на колективния иск е нов за правото ни и липсва достатъчно практика, формирана при проверка на врърнати искове по чл.379 от ГПК. Освен, че дори този довод не е изтъкнат от защитата на частния жалбоподател, в случая въззивният съд е дал разрешение в съответствие с формираната вече практика на Върховния касационен съд, по редовността на искови молби, без съдържащо се в тях изложение за действителен колективен интерес (Определение № 184 от 30.03.2009г ч.т.д №164/2009г ІІ т.о ВКС ,опр. № 362 от 27.05.2009г ч.т.д.40/2009г ІІ т.о ВКС и др.) При констатиране на недостатъците в настоящата искова молба и основанията за нейното връщане, не се поставя и изтъква въпрос, по който липсва съдебна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.