Определение № 1383 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2023 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от ръководител на звено „Местни приходи“ при община Батак, чрез процесуален представител, с която моли да бъде допълнено решение № 10316/30.10.2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 3834/2023г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по искането за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, въпреки навременно отправеното до съда искане и представяне на списък с разноските. Ответникът по молбата – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ гр. София не взема становище по искането. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Молбата е и основателна. От данните по делото е видно, че с решение № 10316/30.10.2023г. постановено по адм. дело № 3834/2023г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 92/24.02.2023г., постановено по адм. дело № 645/2022г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на университета срещу АУЗД № 100025-1/17.03.2022г. на звено „Местни приходи“ към Община Батак. С решението в полза на общината са присъдени разноски само за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба, но не и за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 2 000лв., за които разноски са представени договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Представен е и списък за разноските по чл. 80 от ГПК /л. 25/. По силата на чл. 143, ал. 3 от АПК издателят на акта, който не е бил отменен има право на разноски. Последните са доказани като реално извършени и следва да се присъдят такива в размер на 2 000лв., за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,