Определение № 297 от 12.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 15291/23. ХІ.09 г. на С. К. Ш. от Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж от АК Б., против определение № І-373 на Бургаския ОС, ГК, от 11. ХІ.09 г., постановено по ч. гр. д. № 522/09 г., с което е била оставена без разглеждане – като процесуално недопустима – частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение на Бургаския районен съд от 8.ІХ.2009 г. по гр.д. № 4115/09 г. – за отказ да бъде приет за съвместно разглеждане негов инцидентен установителен иск срещу ищцовото „Т” Е. поради това, че изходът на делото не се намирал в зависимост от оспореното с тази искова претенция правоотношение. Единственото оплакване на частния жалбоподател Ш. е за незаконосъобразност на обжалваното прекратително определение на Бургаския ОС, поради което се претендира касирането му, понеже първостепенният съд изрично бил указал, че „в частта за връщане на инцидентния установителен иск” неговото протоколно определение, държано в откритото с.з. на 8.ІХ.09 г., подлежало на въззивно обжалване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Бургаския ОС, частната жалба на С. К. Ш. от Б., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Правилно /законосъобразно/ е приетото от Бургаския ОС, че определението, с което първостепенния съд е отказал съвместното разглеждане на инцидентния иск на Ш. срещу топлофикационното д-во не подлежи въобще на инстанционен контрол. То не прегражда развитието на делото, по което е било постановено, а и не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК: обжалваемостта му да е изрично посочена в закона. Всичко това е така, защото исковото производство, в което е бил предявен иска на Ш. по чл. 212 ГПК продължава да е висящо, а пред неговия инцидентен иск стои открита възможността да бъде предявен самостоятелно. Преценката на първостепенния съд за приемането за съвместно разглеждане с главната искова претенция на инцидентен иск е свързана с преюдициални съображения по конкретното висящо пред него дело и като такава не следва да се атакува по реда на частното производство. С оглед изложеното обжалваното определение на Бургаския ОС ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение