Определение № 283 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 825/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.С. срещу Решение №646/19.04.2011 Г. ПО В.ГР.Д. №819/10 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исовете на Е. В. К. срещу касатора за сумите от: 8 122,62 лева на основание чл.265 ал.1, предл.2 от ЗЗД, 7 638 лева –платени и неизпълнени СМРи частичнопредявен иск за неустойка в предявен размер от 2 850 лева и законната лихва от предявяване на иска до окончатебното плащане. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната недопустимост, съгласно чл.280 ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в САС на 09.06.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева, а по граждански –до 5 000 лева. Доколкото се касае за обективносъединени искове, всеки от които с цена на иска под 10 000 лева и спорът е търговски по смисъла на чл. 365 ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.1 вр. с чл.287 от ТЗ, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение