Определение № 216 от 05.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 483/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от А. Н. чрез неговия пълномощник адв. Н. Т. за допълване на постановения от ВКС съдебен акт по делото в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е изразила становище по това искане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 344 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 483/2016 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1623 от 05.10.2015 г. по гр.д. № 1833/2015 г. на Варненския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от Е. Л. Х.. Молителят в настоящото производство е подал чрез адв. Т. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.01.2016 г., видно от който за изготвяне на отговора молителят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 700 лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като Е. лилиева Х. бъде осъдена да заплати на А. Н. сумата 700 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът