Определение № 9 от 22.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 1001/2020 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 11.12.2020 г. на зам. председателя на Окръжен съд - Добрич, с което е прекратено съдебното производство по внчхд № 348/20 г. по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, I НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ю. И. Й., подадена чрез защитник – адв. Х. Х. от АК – Добрич, против присъда от 5.10.2020 г. по нчхд № 454/19 г. по описа на Районен съд - Добрич, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление от частен характер по чл. 146, ал. 1 от НК. Всички съдии от окръжния съд в Добрич са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като подсъдимият е съпруг на служителка на съда – призовкар, което не позволява обективното и безпристрастно разглеждане на делото. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, който е максимално териториално близък и функционално компетентен да разгледа делото като въззивна инстанция по жалба на подсъдимия, а именно – окръжният съд в гр. Варна. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 от НПК, ВКС, I НО,