Определение № 6018 от 07.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Крамер Център“ ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], чрез управителя Р. Чобанов, срещу определение № 736/10.03.2023 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 318 по описа за 2023 г. Според частния жалбоподател неправилно е отречено правото на достъп до съд по жалбата му срещу решение № 15/27.01.2023 г., постановено от директора на ТД на НАП - Варна. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд Варна. Насрещната страна – директора на ТД на НАП - Варна отрича основателността на частната жалба. Възразява против довода за значението на продължилото и след заличаването на търговеца изпълнение върху притежавано от него имущество. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Варна е образувано по жалба на „Крамер Център“ ЕООД против решение № 15/27.01.2023 г., постановено от директора на ТД на НАП - Варна, с което е отказано искане за прекратяване на действията по изпълнително дело № 160000303/2016 г., водено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Крамер Център“ ЕООД и е прекратил съдебното производство поради липсата на правосубектност на жалбоподателя, като е съобразил, че с решение № 260230/11.09.2020 г., по търговско дело № 693/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна, /влязло в сила на 24.09.2020 г./ съдът е прекратил производството по несъстоятелността на осн. чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 4 от ТЗ на търговеца и е постановил заличаването му от Търговския регистър. Обжалваното определение е правилно. Изцяло споделяни от настоящата съдебна инстанция са изводите на административния съд за правото на съдебно производство на „Крамер Център“. Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения /вж. чл. 15, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Процесуалната правоспособност на страната е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на достъп до съд. В случая, юридическото лице - жалбоподател „Крамер Център“ ЕООД - в несъстоятелност загубва своята процесуална правоспособност от момента на влизането в сила на решението за заличаването му. При действието на чл. 632, ал. 4 от Търговския закон, приложима и при предпоставките на чл. 632, ал. 5 ТЗ, при предвидените в закона предпоставки, съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава длъжника от Търговския регистър. Със заличаването на юридическото лице, същото престава да съществува в правния мир и следователно загубва правоспособността си, т. е. престава да е носител на права и задължения. По правилото на чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Целта на изключението е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, но в ограничени хипотези - единствено при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника, като в единият случай обезпечителното производство е висящо към момента на решението за обявяване в несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното производство, образувано от публичният изпълнител, е висящо към момента на решението на съда по несъстоятелността за обявяването ѝ. В случая изпълнителното дело по ДОПК е образувано срещу частния жалбоподател през 2016 г., а съдебното решение на Окръжен съд Варна за обявяване на несъстоятелността на дружеството е влязло в сила на 24.09.2020 г., т.е налице е висящо към момента на решението за обявяване на несъстоятелност производство по принудително изпълнение към конкретно имущество, от където следва че действията на публичния изпълнител са законосъобразни и попадат в хипотезата по чл. 193 от ДОПК. Заличаването на търговеца в производство по несъстоятелност е различно от заличаването на юридически лице след прекратяване в производство по ликвидация и не е основание за погасяване на публичното вземане по чл. 168, т. 7 ДОПК. Вземането не е събирано и в универсалното изпълнително производство на несъстоятелността, та да е мислимо погасяване по чл. 168, т. 6 ДОПК, а и това основание е неприложимо с оглед основанието за прекратяване на производството и за заличаване на търговеца по решението на съда по несъстоятелността. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,