Определение № 196 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от С. Г. Б. и И. Г. Б. срещу определение № 456 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 384/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата М. Н. К. оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Видно е от данните по делото, че срещу решение № 347 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 384/08 г. на Окръжен съд гр. Б. е постъпила касационна жалба от С. Б. и И. Б. С определение № 30 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 1617/09 г. ВКС І ГО е върнал жалбата, като е указал на въззивния съд да извърши преценка за допустимостта, след събиране на доказателства за обжалваемия интерес на касаторите към момента на подаване на касационната жалба. След връщане на делото въззивният съд е постановил обжалваното определение с което е върнал касационната жалба като е приел, че данъчната оценка, приложена към исковата молба, сочи на обжалваем интерес под 1 000 лв. Обжалваното определение е незаконосъобразно. С. чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В случая е разгледан иск по чл. 108 ЗС за собственост на 1/8 ид. ч. от имот с данъчна оценка 1 240.30 лв. към 09.06.2005 г. Въззивният съд обаче не е изпълнил указанията в определението на ВКС и без да събере доказателства за обжалваемия интерес на касаторите към момента на подаване на жалбата, е постановил връщането и. С частната жалба е представена нова данъчна оценка от 25.03.2010 г. от която е видно, че цената на земята за описания имот е 12 080.20 лв., т. е. обжалваемият интерес е над 1 000 лв. Предвид на изложеното ВКС счита че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът